Koгнитивна психотерапия III

 

Когнитивната психотерапия вкл. в себе си и използването на някои специфични методи, които са насочени към разкриване и проверка на грешните представи и дезадаптивни умопостроения (мисли), като в пр-са на терапията пациента се научава да:

–   Да проследява своите негативни автоматични мисли;

– Да разпознава взаимовръзката между собствените мисли, емоции и поведение;

– Да анализира фактите, потвърждаващи или опровергаващи неговите представи;

– Да изработва по-реалистична оценка, и представи за нещата;

– Да идентифицира дисфункционалните убеждения, предразполагащи го към изкривяване на опита.

 

  Основните методи на когнитивната терапия са:

1. Методи за разкриване на автоматичните мисли: – осъществяват се чрез разпитване на пациента, чрез разкриване на неадаптивните визуални образи, чрез проиграване на роли.
2. Методи за поверка на обосноваността на автоматичните мисли и на когнитивното им реконструиране.-пациента може да се откаже от неадаптивната мисъл само тогава, когато бъде убеден, че тя е невярна.

–         Проверка на обосноваността на автоматичната мисъл и следствията от нея;

–         Подбуждане към проверка на неадаптивната мисъл в реално действие;

–         Сравняване с другите;

–         Метод на разкриване на логическите несъответствия в системата  от убежденията на клиента;

–         Метод на катарзиса;

–         Метод на идентификацията;

–         Метод на отвличането;

–         Метод на записването на събитията от деня;

–         Метод на разигравания на роли;

–         Метод на трите колони;

–         Реатрибуция;

–         Преопределяне;

–         Децентрализиране

  Прилагане на когнитивната терапия като подход е най-пригоден за хора способни към интроспекция и разсъждения относно своите мисли и въображаеми образи. Тя се прилага в случаите, когато проблема може ясно да се дифинира и има когнитивно изкривяване. Не се препоръчва нейното използване при пихози.

  Когнитивната терапия е особено резултатна при тези пациенти, които могат да се фокусират над собствените автоматични мисли и имат необходимата воля и стремеж към оздравяване. Този вид терапия е насочен към „особени” клиенти-такива, които имат достатъчно високо интелектуално развитие, склонност към рефлексия и самоанализ. Когнитивната терапия може да бъде полезна тогава, когато пациентът поема отговорността за опознаване на своите емоции и за изменение на мислите си.

  Първоначално, когнитивната терапия се е използвала за леч-е на невротични разстройства. Понастоящем тя се използва и при личностни разсройства, психотични съст-я.

  Нужно е да се отбележи, че има редица фактори, които затрудняват реализацията на когнитивната терапия.

–         негативни убеждения за когнитивната терапия и самия терапевт;

–         високо ниво на тревожност на пациента;

–         отсъствие на съгласие на целите на терапията;

–     „грубост” на психическата организация на пациента, неговата неспособност към рефлексия, към организирането на психотерапията като изследователски процес;

–    психическа неадеватност,т.е  наличие на психопатологична симптоматика-халюцинации и други.

  Когнитивната терапия е ефективна най-вече в следните случаи:

–         Депресия;

–         Тревожни разстройства и социални фобии;

–         Суицидни мисли;

–         Панически разстройства;

–         Хранителни разстройства-булимия и анорексия.

  Прилагането на този вид  терапия се осъществява в няколко на брой , последователни сесии, разделени на начални и по-късни такива. Обикновено те са около 20-25 на брой.

   По време на началната сесия терапевта трябва да създаде отношения на сътрудничество с клиента, да определи проблема (да се направи списък на проблемите). В следващите сесии вече започва анализ на проблема, състоящ се от две части – функционален и когнитивен анализ. А в по-късните психотерапевта пренася акцентът  на неадаптивните мисли, които се подлагат на логически анализ . Към края на терапията терапевта отстъпва активната позиция на клиента и психотерапията  постепенно преминава към автотерапия.

  Според Бек всеки човек има определена предразположеност, уязвимост към дадени психотравмиращи ситуации. Тя е свързана с личностната структура на човека, която на свой ред представлява съвкупност от когнитивни схеми, формирали се в резултат на индивидуалния жизнен опит на личността. Всяко разстройство има собствено типично когнитивно съдържание. И А. Бек смята, че когнитивните профили на депресията, тревогата и др. разстройства са различни и изискват съвършени различни терапевтични подходи.

 

Терапия за Душата