Трудността да угодиш на всички

 По пладне , на жаркото обедно слънце, един баща минавал със своя син и магарето по прашните улички на Кешан. Бащата седял на магарето, а момчето го водело. ” Горкото дете-казал един минувач – колко му е трудно да върви с малките си крачета редом с магарето. Как този човек може така мързеливо да си седи на магарето, когато вижда, че детето капва от умора. ” Бащата взел присърце забележката, на следващия ъгъл скочил от магарето и качил момчето. Не след дълго друг минувач рекъл: ” Какво безобразие! Малкият нехранимайко се е разположил като султан, а  горкият му стар баща подтичва встрани ” . Момчето го заболяло от чутото и то помолило баща си да седне зад него на магарето. „ Виждали ли сте такова нещо?-скарала се една забулена жена.- Каква жестокост към животното! Гърбът на бедното магаре едва издържа тежестта, а този малък безделник и баща му са се излегнали като на диван-горкото създание ” Смъмрените се спогледали и без да кажат нито дума, слезли от магарето. Едва направили няколко крачки редом с магарето, един странник им се присмял: „ Благодаря на небесата, че не съм толкова глупав. Защо разхождате това магаре, като не вършите никаква работа, не ви служи за нищо, дори не вози единия от вас? ” Бащата пъхнал шепа слама в устата на магарето, сложил ръка на рамото на сина си и казал:

” Каквото и да направим, все някой е недоволен. Мисля, че сами трябва да знаем, кое за нас е правилно “.

Терапия за Душата