Стрес и психотравма
Стресът представлява цялостна нервнофизиологична реакция на организма на определени дразнения, нар. стресори. Те могат да бъдат от различно естество – дистантни, психологични, директни, материални, идеални, ендогенни, екзогенни и други. Според Х. Селие стресът е мобилизация на ресурсите на организма за справяне при екстремни условия с цел възстановяване на равновесието на средата – външна и вътрешна.
Стресът може да е положителен или отрицателен.
Положителен или удоволствен стрес е налице, когато удовлетворява определени витални, инстинктивни, материални, идеални, морални и други потребности и интереси, т.е когато резултата съвпада с предварителната програма и очаквания на индивида и когато не предизвиква телесни и психични разстройства.
Неинтензивния отрицателен стрес също може да завърши благоприятно при справяне с неблагоприятната ситуация или да прерасне в патогенен стрес.
Отрицателния, неблагоприятен, неудоволствен и вреден патогенен стрес е налице, когато не настъпва удовлетворяване на определени, физически, материални, интелектуални, морални потребности и интереси, когато резултатът не съвпада с предварителните очаквания на индивида и когато предизвиква телесни и психични разстройства. Според класификацията на Селие положителният, нормалният се означава като стрес, а отрицателният, водещ до нарушена телесна и психична хомеостаза – като дистрес.
При отрицателния стрес разграничаваме следните фази:
- Начална фаза на напрежение / алармена реакция /;
- Фаза на мобилизация / съсредоточаване /;
- Фаза на справяне / компенсация / – която завършва благоприятно, ако са налице достатъчно физични, нервнофизиологични, ендокринни, имунни и други възможности и резерви на индивида, за да се справи със съответните заплахи или неблагоприятни дразнители, физически травми, инфекции и други. Когато това е невъзможно, стресовата реакция преминава в следващата фаза.
- Фаза на невротичен срив /декомпенсация, дезинтеграция /- респективно на психосоматични, соматопсихични, невротични, психични разстройства и заболявания.
Чест спътник на стреса е и психотравмата, която за разлика от стреса (двупосочно явление с благоприятен или неблагоприятен х-р и е стечение на обстоятелства, преумора, не винаги осъзнато напрежение) е еднопосочно, изключително неблагоприятно, най-често осъзнато, патогенно, афектно преживяване, обусловено от различни социално-психологични причини с точно определена фабула, конфликт , трудна жизнена ситуация. Освен това при психотравмата, за разлика от механизмите на стреса, протичат на по-високо ниво в ЦНС /централна нервана система /.
Психотравмата, в дословен превод ”душевна рана” е с болестотворно действие на свръхсилен и осъзнат като неблагоприятен и неприятен дразнител. Като трябва да се има предвид, че не всяка неприятна, застрашаваща, скръбна, мъчителна случка е психотравма за дадена личност; и най-застрашаващи и катастрофални събития могат да не пихоптравматизират издръжливи лица, и обратно – незначителни вълнения могат да се понасят , като травма от нежни, раними хора. Или накратко психотравмата представлява болезнен спомен, който, обсебвайки личността, разстройва връзките му с другите личности и/или околната среда.
И психотравмата като стреса минава през няколко фази.
- Фаза на първоначално възникване на интрапсихичен конфликт или състояние, изразяващо се с интензивно негативно емоционално напрежение, което се манифестира с раздвоение, мъка, тревожност, страх, вина, болка и други;
- Фаза на мобилизация и надежда за справяне, според телесните и психологичните възможности на личността, с възникналата ситуация.
- Фаза на преодоляване, освобождаване, пълно осъзнаване, свикване, дори забравяне, преизграждане, отреагиране на интрапсихичния конфликт.Изходът е възтановяване на психофизиологичното равновесие на личността;
- Фаза на емоционален срив , душевна рана, болезнен спомен или фаза на психосоматични, психоневротични, психогенни, соматопсихични, психоневротични разстройства.
Несправянето на организма със стреса или психотравмата и изпадането в състояние на дистрес води до някои промени в телесните реакции /като трябва да се има предвид, че всичко е индивидуално и зависи от личността, организма на индивида, генетичните фактори и предиспозиции/:
- Промени в кръвната захар водещи до хипо или хипергликимия;
- Повишаване нивото на холестерола в кръвната плазма;
- Повишаване на мастните кисилини;
- Повишаване на температурата при инфекции и други;
- Промени в кръвната картина – лимфоцитоза, еозинофилия;
- Телесно тегло – отслабване или напълняване;
- Липса на апетит;
- Обложен език;
- Белтък и други промени в урината;
- Промени в кожата, космите, ноктите;
- Увеличение на черния дроб и далака при инфекции;
- Ускоряване на СУЕ при инфекции и други;
- Обща отпадналост, астения;
- Блокаж на кислорода от холестерола до кръвоносните съдове;
- Отлагане на холестерол в кръвоносните съдове;
- Промени в R-R- интервалограмата на ЕКГ;
- Повишена киселинност в урината.
Психични и психологични реакции при стрес и психотравми:
- Агресивност-състояние на гняв, конфликтност;
- Апатия – чувство на безразличие, на дезинтерисиране;
- Вина – чувство за малоценност, за безполезност;
- Депресия – потиснато настроение, безперспективност;
- Разсеяност – неспособност за концентрация на вниманието;
- Кошмарни сънища;
- Липса на настроение – лошо самочувствие, дискомфорт;
- Повишена чувствителност, свръхчувствителност;
- Повишена възбудимост – все нещо ни дразни;
- Повишена раздразнителност;
- Повишена нервност, повишено чувство за напрежение;
- Разочарование при неуспех, при несполуки и други;
- Самотност, чувство за изолация;
- Тревожност, безпокойство;
- Безпомощност;
- Мрачно настроение;
- Безнадеждност;
- Чувствителност, лека емоционална уязвимост;
- Емоционална неустойчивост, лабилност, вариабилност;
- Страх, мъка, отчаяние;
- Снижена толерантност;
- Ревност;
- Мнителност, съмнителност;
- Хиперсоциалност, повишено чувство за дълг;
- Ригидност – трудно променяща се гледна точка;
- Недоверие;
- Нерешителност и други.
Клиничния опит показва, че при определена част от болните напрежението и превъзбудата на ЦНС, предизвикани от стресови и психотравмени ситуации, изпълняват ролята на пусков фактор за възникване на различни телесни, неврологични и психични заболявания. Особено важно значение в тази насока имат интензивните емоционални преживявания, които стимулират симпатиковата или парасимпатиковата възбуда и водят до емоционален или асоциативно-информационен срив в ЦНС / централната нервна система /.
При тежки стресови и психотравмени преживявания в организма ни, настъпват различни разстройства в психофизиологичната мозъчна невродинамика с прояви от страна на психичните, неврогенните, невровегетативните, невромедиаторните, хормоналните, ензимните, имунните, витаминните, метаболитните и друг системи. А именно тези разстройства водят до възникването на група заболявания наименувани като психосоматични и соматопсихични.
Психосоматични и соматопсихични заболявания:
- Сърдечно – съдови заболявания – сърдечна невроза, артериална хипертония, ритъмни нарушения на сърдечната дейност, стенокардия, коронаросклероза, сърдечна и мозъчна артериосклероза, сърдечен инфаркт, мозъчни инсулти, болест на Рейно, болест на Бюргер, съдово главоболие;
- Болести на ендокринната система – тиреотоксикоза, захарен диабет, болест на Адисон, синдром на Къшинг;
- Болести на храносмилателната система – язва на стомаха или дванадесетопръстника, гастрит, ГЕР, колит;
- Рак и новообразувания;
- Болести на дихателната система – астма и сенна хрема;
- Автоимунни и алергични заболявания;
- Сексуални разстройства;
- Аменорея;
- Ендометриоза;
- Дисменорея;
- Предменструален синдром;
- Поликистоза;
- Менопаузен синдром;
- Психични заболявания – депресия, тревожни разстройства /социална и генерализирана тревожност, фобии, обсесивно – компулсивно разстройство, паническо разстройство/, хиперактивност, биполярно – афективно разстройство , шизофрения и други.
Здравето изисква навременно справяне с възникналия стрес, за да може да се предпази организма от изпадане в състояние на дистрес и последваща поява на психосоматични заболявания. Но ако сме закъснели и е вече налице някое от гореописаните заболявания решението е да бъде проведена съпътстваща основното лечение психотерапия, в резултат на която, могат да бъдат редуцирани или извадени медикаментите и болният да навлезе в фаза на оздравяване.Основно действащо правило в медицината е – че за да има трайно излекуване се премахва причината за възникване на заболяването, а не се лекуват само симптомите. Това правило важи с пълна сила за всички заболявания включотелно и за психичните.
из “ Стрес и психотравма „
Проф. д-р Никола К. Узунов
Терапия за Душата