Стрес и психотравма

Стрес и психотравма - Биляна Стефанова - психолог от Варна

 

  Стресът представлява цялостна нервнофизиологична реакция на организма на определени  дразнения, нар. стресори. Те могат да бъдат от различно естество – дистантни, психологични, директни, материални, идеални, ендогенни, екзогенни и други.  Според Х. Селие стресът е мобилизация на ресурсите на организма за справяне при екстремни условия с цел възстановяване на равновесието на средата – външна и вътрешна.

  Стресът може да е положителен или отрицателен.

 Положителен или удоволствен стрес е налице, когато  удовлетворява определени витални, инстинктивни, материални, идеални, морални и други потребности и интереси, т.е когато резултата съвпада с предварителната програма и очаквания на индивида и когато не предизвиква телесни и психични разстройства.

 Неинтензивния отрицателен стрес също може да завърши благоприятно при справяне с неблагоприятната ситуация или да прерасне в патогенен стрес.

 Отрицателния, неблагоприятен, неудоволствен и вреден патогенен стрес е налице, когато не настъпва удовлетворяване на определени, физически, материални, интелектуални, морални потребности и  интереси, когато резултатът не съвпада с предварителните очаквания на индивида и когато предизвиква телесни и психични разстройства. Според класификацията на Селие положителният, нормалният се означава като стрес, а отрицателният, водещ до нарушена телесна и психична хомеостаза – като дистрес.

При отрицателния стрес разграничаваме следните фази:

  1. Начална фаза на напрежение / алармена реакция /;
  2. Фаза на мобилизация / съсредоточаване /;
  3. Фаза на справяне / компенсация / – която завършва благоприятно, ако са налице достатъчно физични, нервнофизиологични, ендокринни, имунни и други възможности и резерви на индивида, за да се справи със съответните заплахи или неблагоприятни дразнители, физически травми, инфекции и други. Когато това е невъзможно, стресовата реакция преминава в следващата фаза.
  4. Фаза на невротичен срив /декомпенсация, дезинтеграция /- респективно на психосоматични, соматопсихични, невротични, психични разстройства и заболявания.

Чест спътник на стреса е  и психотравмата, която за разлика от стреса (двупосочно явление с благоприятен или неблагоприятен х-р и е стечение на обстоятелства, преумора, не винаги осъзнато напрежение)  е еднопосочно, изключително неблагоприятно, най-често осъзнато, патогенно, афектно преживяване, обусловено от различни социално-психологични причини с точно определена фабула, конфликт , трудна жизнена ситуация. Освен това при психотравмата, за разлика от механизмите на стреса, протичат на по-високо ниво в ЦНС /централна нервана система /.

Психотравмата, в дословен превод ”душевна рана” е с болестотворно действие на свръхсилен и осъзнат като неблагоприятен и неприятен дразнител. Като трябва да се има предвид, че не всяка неприятна, застрашаваща, скръбна, мъчителна случка е психотравма за дадена личност; и най-застрашаващи и катастрофални събития могат да не пихоптравматизират издръжливи лица, и обратно – незначителни вълнения могат да се понасят , като травма от нежни, раними хора. Или накратко психотравмата представлява болезнен спомен, който, обсебвайки личността, разстройва връзките му с другите личности и/или околната среда.

И психотравмата като стреса минава през няколко фази.

  1. Фаза на първоначално възникване на интрапсихичен конфликт или състояние, изразяващо се с интензивно негативно емоционално напрежение, което се манифестира с раздвоение, мъка, тревожност, страх, вина, болка и други;
  2. Фаза на мобилизация и надежда за справяне, според телесните и психологичните възможности на личността, с възникналата ситуация.
  3. Фаза на преодоляване, освобождаване, пълно осъзнаване, свикване, дори забравяне, преизграждане, отреагиране на интрапсихичния конфликт.Изходът е възтановяване на психофизиологичното равновесие на личността;
  4. Фаза на емоционален срив , душевна рана, болезнен спомен или фаза на психосоматични, психоневротични, психогенни, соматопсихични, психоневротични разстройства.

Несправянето на организма със стреса или психотравмата и изпадането в състояние на дистрес  води до някои промени в телесните реакции /като трябва да се има предвид, че всичко е индивидуално и зависи от личността, организма на индивида, генетичните фактори и предиспозиции/:

  • Промени в кръвната захар водещи до хипо или хипергликимия;
  • Повишаване нивото на холестерола в кръвната плазма;
  • Повишаване на мастните кисилини;
  • Повишаване на температурата при инфекции и други;
  • Промени в кръвната картина – лимфоцитоза, еозинофилия;
  • Телесно тегло – отслабване или напълняване;
  • Липса на апетит;
  • Обложен език;
  • Белтък и други промени в урината;
  • Промени в кожата, космите, ноктите;
  • Увеличение на черния дроб и далака при инфекции;
  • Ускоряване на СУЕ при инфекции и други;
  • Обща отпадналост, астения;
  • Блокаж на кислорода от холестерола до кръвоносните съдове;
  • Отлагане на холестерол в кръвоносните съдове;
  • Промени в R-R- интервалограмата на ЕКГ;
  • Повишена киселинност в урината.

Психични и психологични реакции при стрес и психотравми:

  • Агресивност-състояние на гняв, конфликтност;
  • Апатия – чувство на безразличие, на дезинтерисиране;
  • Вина – чувство за малоценност, за безполезност;
  • Депресия – потиснато настроение, безперспективност;
  • Разсеяност – неспособност за концентрация на вниманието;
  • Кошмарни сънища;
  • Липса на настроение – лошо самочувствие, дискомфорт;
  • Повишена чувствителност, свръхчувствителност;
  • Повишена възбудимост – все нещо ни дразни;
  • Повишена раздразнителност;
  • Повишена нервност, повишено чувство за напрежение;
  • Разочарование при неуспех, при несполуки и други;
  • Самотност, чувство за изолация;
  • Тревожност, безпокойство;
  • Безпомощност;
  • Мрачно настроение;
  • Безнадеждност;
  • Чувствителност, лека емоционална уязвимост;
  • Емоционална неустойчивост, лабилност, вариабилност;
  • Страх, мъка, отчаяние;
  • Снижена толерантност;
  • Ревност;
  • Мнителност, съмнителност;
  • Хиперсоциалност, повишено чувство за дълг;
  • Ригидност – трудно променяща се гледна точка;
  • Недоверие;
  • Нерешителност и други.

 Клиничния опит показва, че при определена част от болните напрежението и превъзбудата на ЦНС, предизвикани от стресови и психотравмени ситуации, изпълняват ролята на пусков фактор за възникване на различни телесни, неврологични и психични заболявания. Особено важно значение в тази насока имат интензивните емоционални преживявания, които стимулират симпатиковата или парасимпатиковата възбуда и водят до емоционален или асоциативно-информационен срив в ЦНС / централната нервна система /.

 При тежки стресови и психотравмени преживявания в организма ни, настъпват различни разстройства в психофизиологичната мозъчна невродинамика с прояви от страна на психичните, неврогенните, невровегетативните, невромедиаторните, хормоналните, ензимните, имунните, витаминните, метаболитните и друг системи. А именно тези разстройства водят до възникването на група заболявания наименувани като психосоматични  и соматопсихични.

 Психосоматични и соматопсихични заболявания:

  • Сърдечно – съдови заболявания – сърдечна невроза, артериална хипертония, ритъмни нарушения на сърдечната дейност, стенокардия, коронаросклероза, сърдечна и мозъчна артериосклероза, сърдечен инфаркт, мозъчни инсулти, болест на Рейно, болест на Бюргер, съдово главоболие;
  • Болести на ендокринната система – тиреотоксикоза, захарен диабет, болест на Адисон, синдром на Къшинг;
  • Болести на храносмилателната система – язва на стомаха или дванадесетопръстника, гастрит, ГЕР, колит;
  • Рак и новообразувания;
  • Болести на дихателната система – астма и сенна хрема;
  • Автоимунни и алергични заболявания;
  • Сексуални разстройства;
  • Аменорея;
  • Ендометриоза;
  • Дисменорея;
  • Предменструален синдром;
  • Поликистоза;
  • Менопаузен синдром;
  • Психични заболявания – депресия, тревожни разстройства /социална и генерализирана тревожност, фобии, обсесивно – компулсивно разстройство, паническо разстройство/, хиперактивност, биполярно – афективно разстройство , шизофрения и други.

 

 

 Здравето изисква навременно справяне с възникналия стрес, за да може да  се предпази организма от изпадане в състояние на дистрес и последваща поява на психосоматични заболявания. Но ако сме закъснели и е вече налице някое от гореописаните заболявания решението е да бъде проведена съпътстваща основното лечение психотерапия, в резултат на която, могат да бъдат редуцирани или извадени медикаментите и болният да навлезе в фаза на  оздравяване.Основно действащо правило в медицината е – че за да има трайно излекуване се премахва причината за възникване на заболяването, а не се лекуват само симптомите. Това правило важи с пълна сила за всички заболявания включотелно и за психичните.

       

       из “ Стрес и психотравма „

       Проф. д-р Никола К. Узунов

 

Терапия за Душата

Сайта използва бисквитки,за да персонализира информацията на сайта за вас. За повече информация

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close