Прилики и разлики между В. Франкъл и К. Роджърс /логотерапия и клиент-центрирана терапия/ II
„ Най-дълбоката същност на човешката природа е движението напред, развитието, себеосъществяването”-в научните си трудове Роджърс отново и отново по различни поводи подчертава важността на този фундаментален принцип, който се споменава и от В. Франкъл. Например, споделяйки опит от психотерапевтичната си работа, той отбелязва, че неговите клиенти непрекъснато се стараят „да бъдат по-скоро процес от зараждащи се възможности, отколкото да се превърнат в някаква застинала цел“ Добрият живот за личността е процес, а не състояние на битието, направление, а не крайна спирка „Животът в най-добрия му вид – това е текущ и променящ се процес, в който нищо не е неизменно… той винаги е в развитие, в ставане“ .
Така всички основни характеристики на личността според Роджърс са свързани с нейната процесуалност, всеки аспект от жизнената дейност е обвързан с развитие и промяна.
Причина за непрекъснатото „ставане“ и развитие са не само непрестанно менящите се външни обстоятелства, изискващи нови решения, качества и способности. Личността променя своето светоотношение, общо разбиране за живота. Тя обогатява своя опит, променя и развива самия код за тълкуване на опита. Роджърс споделя: „…Животът е най-богат и благодатен, ако е в движение, ако тече. Това усещане и очарова, но и плаши. Най-добре се чувствам, когато мога да позволя на опита ми да ме носи някъде напред, по посока на цели, които все още не виждам ясно. В това движение, в носещия ме поток на богат жизнен опит, в усилията да разбера неговата променлива сложност става ясно, че в него няма място за нищо неизменно. Когато мога така да плувам в този поток ми става ясно, че не може да съществува нито закрита система от вярвания, нито неизменна система от принципи, към които да се придържам. Животът се направлява от променящото се разбиране и тълкуване на моя опит. Той винаги е в развитие, в ставане“.
Процес, развитие, ставане – това е основната терминология, с която борави Роджърс. Но каква е посоката на това развитие – това е твърде важен въпрос, от отговора на който зависи цялата личностна конструкция. Ето как авторът определя посоката на развитие: „Най-точно тази посока би могла да се определи така: позитивна, конструктивна, насочена към себеактуализация, зрелост, социалност“ .
Тук именно се вижда много ясно общата идея в теориите на двамата видни психотерапевта, че живота на човека е един непрекъснат процес на развитие на заложения във всеки човек наличен потенциал, осъвършенстване на неговите знания и умения на базата на натрупания опит, преследване и осъществяване на поставените цели, за да се достигне до т.нар. самоактуализация, според Роджърс, която да даде и смисъл на нашия живот, за да сме в душевно равновесие и здраве, както споделя основателя на логотерапията, Франкъл. Или смисъла, който е заложен в теорията на Франкъл се явявява едно необходимо начало или условие, за да достигне човек до себеосъществяването или самоактуализацията.
Според теорията на Франкъл днес все повече пациенти се оплакват от чувство на безсмисленост, което според него се явява като пречина за болестите и тревогите на нашето време и могат да се обяснят именно с тази фрустрация на „търсенето на смисъл“. Резултатът от това състояние на нещата е невротичната триада: депресия, агресия и пристрастяване. Логотерапевтите разполагат с емпирични данни за това, че невротичната триада се корени в чувството за бизсмисленост. Логотерапевтите не могат да поднасят или да „предписват“ смисъл. Целта на логотерапията е посредством феноменологичен анализ да се опише процесът на възприемането на смисъл, за да се установи как нормалните хора намират смисъл и как вследствие на това достигат до чувството за себеосъществяване. „Логотерапията“ на Франкъл е резултат именно от такъв анализ: според нея смисъл може да се открие в извършването на някакво дело, в създаването на произведение или в преживяването на нещо (изкуство, природа, култура), които и Роджърс подчертава, като една част от предпоставките, необходими, за да протече пълноценно процеса на себеактуализация. Логотерапията предлага и специална техника за лечението на натрапливи и фобийни неврози. Тази техника се нарича „парадоксално намерение“ и може да се определи като приканването на пациента да се опита да извърши или да си пожелае да се случи точно онова, от което се страхува. Ефектът се крие в обезвреждането на страха на очакването, който поддържа много от механизмите за обратна връзка, причиняващи и утвърждаващи невротичното състояние. Според логотерапията именно страхът предизвиква това, от което ни е страх, както и хиперинтенцията пречи за изпълняването на желанията ни. Пребиваването в тревожно очакване, предизвикано от страх, че определен симптом ще изникне отново, подсилва този симптом. Симптомът от своя страна, подсилва фобията. Това се превръща в затворен цикъл, който може да бъде нарушен от парадоксалното намерение.
Самият парадокс се явява пожелаването на симптома, а страхът от него бива разбит вследствие на това желание. Парадоксалното намерение се оповава на способността на индивида да гледа на себе си отстрани, т.е. да се дистанцира от себе си. Поглеждането на нещата от смешната им страна би помогнало за преодоляването на страха. С други думи пациентът трябва да спре да се съпротивлява на страховете си, а да погледне на тях с ирония и така симптомите постепенно ще заглъхнат. Възможно е дори цялостно освобождаване от фобията, при налични благоприятни условия като например наличие на смисъл в живота и ясна лична мисия, която да се следва.
Друга логотерапевтична техника, наречена от Франкъл – дерефлексия, е предназначена за лечението на сексуални неврози като фригидност , импотентност, а също може да се приложи и при безсъние. Хиперинтецията е начин на поведение, при което насилствено се прави опит да се предизвика определено състояние, усещане, държание и т.н. Това крайно поведение, което се характеризира с тревожно очакване, може да бъде причина за сексуалните неврози, например: при страхови неврози се наблюдава, че към страха-очакване, който много често се среща при тях, се прибавя и крайно съсредоточаване. Който е обладан от страхливо очакване на една безсънна нощ, естественно ще иска да заспи: но тъкмо това искане не го оставя да се успокои и да заспи. Човекът с нарушен сън не само страхливо очаква безсънието, но и се наблюдава с оглед на заспиването в степен, която вече го прави невъзможно; тъкмо изключителното желание да се заспи вече прогонва съня. Това се нарича хиперрефлексия – прекомерното внимание на човек върху неговата личност или върху характеристика на неговата личност.
Чрез техниката на дерефлексия терапевтът отклонява пациента от неговите проблеми и го насочва към нещо друго, което би носило смисъл. Използва се основно за лечение на сексуални неврози, защото колкото повече се мисли за потентност или оргазъм по време на секс, толкова по-малко вероятно е да бъде постигнато. Трябва да се отбележи, че не е достатъчно само да се каже на пациента да спре да мисли за нещо – необходимо е да бъде насочен към нещо позитивно.
Друго, което би било добре пациентът да постигне, е да спре да мисли само за себе си, т.е. да постигне себенадмогване, чрез работата, любовта, страданието. Това не е лесна задача, но със сигурност е цел, която би донесла смисъл в живота му, както и вътрешно удовлетворение. Само истински безчувствените не биха изпитали блаженство, покой и щастие, когато помагат безусловно на другите. С други думи казано чрез себенадмогването човек може да постигне себеосъществяване.
Чрез дерефлексията индивида получава възможност да се наслаждава на живота с разбирането, че съществуването не е изолиран процес, че всеки е неделима част от цялото.
И Роджърс по подобие на Франкъл използвайки психотерапевтичния си опит, търси причините за развитието на неврозите и така изгражда своята Аз-концепция, която представлява общото самовъзприемане на човека, т.е представата му за себе си . Според него ефективната Аз-концепция позволява на човек да възприема реалистично опита, да взаимодейства правилно със света, да бъде открит за преживявания. Неефективната Аз-концепция е резултат от неправилно преработване на опита, при което той или не се включва в нея, или се включва изкривен. Ако детето не израства в подходяща емоционална атмосфера, при уловия на безусловно приемане, то живее с постоянен страх да не загуби одобрението на значимите за него хора. В съзнанието му опитът се разделя на „добър” и „лош” според това дали съответства или не на очакванията на другите. Страхът от загуба на одобрението е патологичен и блокира тенденциите за самоактуализация. То започва да избягва и да отрича собствения си опит, развива чувство за вина, ретрофлексиран гняв. В Аз-концепцията му отсъства възможността за проява на гнева и казването на „не” и детето се възприема така както другите искат да го видят. Роджърс открива, че отказът от себе си в угода на другите води до несъответствие със своя естествен опит и стои в основата на патогенезата на неврозите. Това несъответсвие се поддържа от два механизма:отрицание и изопачаване (преиначаване) Първия механизъм е недопускането в съзнанието на психотравмиращия опит, придобит чрез субцепция(несъзнателно възприятие). Втория представлява интелектуална преработка на опита, който го прави съответствен и безопасен за Аз-концепцията. Несъгласувания опит може да проникне в съзнанието неочаквано. Тогава настъпва нарушаване на изградената Аз-концепция, което се преживява болезнено от човека, поради невъзможността да се асимилира този опит.
И според Франкъл идеалите и ценностите имат много висш и духовен смисъл (за разлика от психоанализата, която ги определя просто като „формирани реакции“). Именно затова той пише за ноогенната невроза (на гръцки: noos – съзнание), термин,който измисля след освобождаването си, анализирайки ставащото в концлагерите: „Ноогенните неврози не възникват от конфликтите между нагоните и инстинктите, а по-скоро от екзистенциални проблеми. Измежду тези проблеми важна роля играе фрустрацията на волята за смисъл”. Франкъл вижда проблема в липсата на смисъл, докато Роджърс в отказът от себе си в угода на другите.Дали пък отказът от себе си не води до липсата на смисъл-депресии, агресии, пристрастявания……?
Терапия за Душата