Прилики и разлики между В. Франкъл и К. Роджърс /логотерапия и клиент-центрирана терапия/ I
Виктор Емил Франкъл е роден във Виена в Еврейско семейство на чиновник. Интересът му към психологията се проявява още сравнително рано. За матурата си още в гимназията той пише философски текст по психология. След като завършва гимназия през 1923 г., започва да учи медицина във Виенския университет и по-късно специализира неврология и психиатрия,проявявайки интерес и концентрирайки се върху темите за депресията и самоубийството. Франкъл –виден невролог и психиатър лично се е среща и контактува със Зигмунд Фройд и Алфред Адлер. Той е бащата на логотерапията и на екзистенциалния анализ. Книгата му „В търсене на смисъла” за първи път публикувана през 1946 г., отбелязва живота му в концентрационния лагер и описва психотерапевтичния му метод за намиране на смисъла на живота във всички форми на съществуване, дори и у най-мизерните и пропадналите, и по този начин да открие причината за продължаване на живота. Франкъл е една от най-видните личности в екзистенциалния живот преди 1945г. Той е този , който предлага програма за съветване и работа с ученици,освен това работи с над 30000 жени склонни към самоубийство във Виенската болница, занимава се с частна практика, а през 1940 г.поема ръководството на неврологичното отделение в Ротшилската болница и става мозъчен хирург.
Но през есента на 1942 г., на 25 септември Франкъл, жена му и родителите му биват депортирани в концентрационния лагер Аушвиц.
Поради еврейския си произход и дейността си, с която пречи пряко на опитите за самоубийство,а такова действие тогава се е смятало за незаконно, Франкъл прекарва 3 години от живота си в лагера-където губи майка си, баща си и жена си, като от роднините му оцелява само сестра му, която емигрира в Австралия.
Франкъл е освободен едва през април 1945 г., когато се връща във Виена и пише световно известната си книга „..Въпреки това да кажем „да” на живота:Един психолог преживява в концентрационния лагер”, известна още като „В търсене на смисъла”. В нея той описва живота на обикновен обитател в лагера с обективния поглед на психиатър.
През своя проф. живот В.Франкъл проявява интерес не само към случаите свързани с депресия и мисли за самоубийство, но също изнася лекции за съня и неговите смущения, за тялото и душата, медицинското лечение на душата, психологията на планинското катерене, как да се запазят нервите здрави, екзистенциални проблеми в психотерапията, социалната психотерапия и др.През 1955 г. бива награден с професура по неврология и психиатрия във Виенския университет, а като временен професор прекарал известно време и в Харвард. В годините след войната Франкъл публикува над 32 книги (много от тях преведени на повече от 20 езика). Той изнася лекции и преподава по целия свят и е получил 29 почетни докторски степени. Починал на 2 септември 1997 г. във Виена.
За разлика от В. Франкъл, Карл Роджърс е влиятелен американски психолог роден в Чикаго през 1902 г., който заедно с Ейбрахам Маслоу полага основата на хуманистичния подход в психологията.Роджърс е получил образованието си в университета на Уисконсин, Теологическата семинария и Колумбийския университет. Защитава докторат по психология през 1932 г. Занимава се с преподавателска дейност, подобно на Франкъл и става професор към Университета в Охайо, след това – в Чикагския и други университети. Заема поста президент на Националния изследователски съвет на Американтската психотерапевтична академия Активно се занимава с практическа психотерапевтична дейност, като особен успех има в работата си с проблемни деца.Сферата на интереси на Роджърс за разлика от Франкъл са междукултурна комуникация и решение на междунационални конфликти. Богатият му и новаторски практически опит от работа с пациентите го насочват към създаване на нова психотерапевтична система, която е втората по популярност, отстъпвайки място единствено на Фройд. Психотерапевтичния му подход, наричан по различни начини (недиректно консултиране, клиент-центрирана терапия и центрирана към човека терапия) е широко практикуван. Неавторитарния му подход към пациента се характеризира с либералност и толерантност. Терапията му се концентрира върху субективните или феноменологични преживявания на клиента. А в теоритичната й основа са залегнали основно принципите на хуманистичната психология,разработени от А.Маслоу,К.Голдщайн, Е.Фром, Дж.Олпорт, К.Хорни,екзистенциалната философия на Хайдегер,Киркегор и Бубер и разбира се не на последно място и феноменологичната теория за личността на самия Роджърс.
Хуманистичната психология, която повлиява много психотерапевтичния подход на Роджърс разглежда човека, като цяло, а не като съвкупност от качества и постъпки. Той е свободен, определен за самоактуализация, със субективен психически опит, който е най-важния източник на информация за екзистенциалните му състояния. Човекът от гледна точка на хуманистичната психология живее в настоящия момент”тук и сега”, и сам е творец на живота си и отговорен за своето поведение.
На базата на тези постановки и своя практичен опит Роджърс стига до извода, че главния мотив на поведението на човека е стремежът към самоактуализация. Това е присъща на организма насоченост към живота и реализиране на потенциалите.. Други мотиви като глад, жажда, придобиване на нещо , могат да се разглеждат, като производни , частни случаи на стремежа за актуализация.Част от този базисен мотив е актуализацията на собственото Аз, т.е. мотивът за самоактуализация. Според Роджърс той се изразява в движение към развитие, компетентност, зрялост и пълноценност. Тенденцията към актуализация в основата си е положителна. Роджърс вярвал в наличието у всеки индивид на конструктивен стремеж към развитие на наличния потенциал. От друга страна у човека има остатъци от инстинкт. Тези слаби инстинктивно подобни тенденции са положителни и по-принцип полезни, защото защитават организма. Но същевременно защитите са в постоянен конфликт с тенденцията за личностен ръст. Затова актуализацията не е еднопосочна и може да включва в себе си както мотивация за личностен ръст, так и за поддържане на непълноценност. Така, се оказва, че само при определена емоционална среда надделява мотивацията за личностен ръст.
По подобие на Роджърс и В, Франкъл е повлиян от идеите на хуманистичната психология, екзистенциализма на Ясперс и Хайдегер и използвайки своя опит като психиатър и преживяванията си от годините в лагера създава третата Виенска школа по психотерапия след. Фройд и Адлер-логотерапията.
Логотерапията е интроспективен метод на психотерапия, при който се акцентира върху търсенето и постигането на смисъл на човешкото съществуване. Според логотерапията волята за смисъл е основната мотивираща сила у човека, която се явява и основа за постигането на самоактуализацията на човека, залегнала в теорията на Роджърс. Воля смисъл, изразяваща се като стремеж да се открие, осъзнае и изпълни уникалната мисия в живота – мисия, която само и единствено този човек би могъл да осъществи. Мотивационната теория, залегнала в основата на подхода на Франкъл, се насочва към така наречената от него „воля за смисъл“ за разлика от „волята за мощ“ и „волята за удоволствие“ (принципа на удоволствие) при осножоположниците на другите подходи в психотерапията. Гръцката дума „логос“ означава смисъл, а логотерапията може да се определи като центрирана върху смисъла психотерапия, а не както при К. Роджърс центрирана върху клиента психотерапия. Като конкретния смисъл e yникалeн зa всеки един индивид и зa paзличнитe фaзи в неговия живот. Tой определя смисълa на живота такa: „Трябваше да научим себе си, а и след това и отчаяните хора, че от истинско значение е не какво ние очакваме от живота, а какво животът очаква от нас. Трябваше да спрем да се питаме за смисъла на живота, а да помислим за себе си като онези, пред които животът всеки ден и час поставя въпроси. Отговорът ни не трябва да е разговори и съзерцание, а правилно действие и правилно поведение. В крайна сметка животът означава да се поеме отговорност за намирането на правилния отговор на проблемите и да се изпълнят задачите, които той постоянно поставя пред всеки индивид”. По време на престоя в лагера, а и в последствие до края на живота една мисъл на Ницше му дава кураж да живее: „Онзи, който има защо да живее, може да понесе почти всяко как”
Терапия за Душата