Прилики и разлики между В. Франкъл и К. Роджърс /логотерапия и клиент-центрирана терапия/ III
Ноогенните неврози възникват не заради конфликта между влечението и съзнанието, а по-скоро заради конфликт между различните ценности, от нравствени конфликти или казано по-общо, заради духовни проблеми, тенденция, която и К. Роджърс подчертава ”Бъди какъвто си”.
В случай на ноогенни неврози адекватната терапия не е психотерапията според Франкъл, а по-скоро логотерапията, т.е. терапията, която е призвана да внесе духовно измерение в човешкото съществуване. Логотерапията е аналитичен процес, при който егоцентричността на пациента се разбива, вместо да се подхранва, а търсенето на смисъл поражда вътрешно напрежение, което води до постигане на психично здраве. „Не трябва да се колебаем да предизвикаме човек, който има да осъществява смисъл“, споделя Франкъл. Нормално е да има напрежение между това, което си постигнал и това, което остава да постигнеш. Човек на първо място се нуждае от стремеж и борба за висша цел, а не от състояние без напрежение. Трябва да я има тази ноодинамика – това постоянно напрежение, което се образува в отношението смисъл, който ще се осъществява – човек, който ще го реализира. По мое мнение това напрежение ще съществува, докато не се изпълни тази велика, индивидуална мисия. А през времето, докато сме устремени към нейното осъществяване, би било конструктивно да обикнем напрежението – точно така много по-лесно и без излишни притеснения и нерви бихме преминали през трудностите, които живота ни предлага. Когато се посрещат изпитанията с положителна нагласа и дори с наслада, те престават да бъдат негативни и стресиращи, а напротив – правят ни по-мъдри и самоуверени. Все пак всичко зависи от отношението ни към това, което ни се случва – едно и също събитие за едни ще бъде трагедия, за други радост, за трети възможност за равитие. Или това е т.нар. трагичен оптимизъм- термин в логотерапията, който е свързан със запазване на положителна нагласа при сблъскване с негативни аспекти на живота или с тъй наречената „трагична триада“: болка, вина и смърт. С други думи способността на човек да израстне в страданието, да си извлече поуки от вината и да използва пълноценно времето си на Земята, поради краткостта на престоя.
Постигането на трагичен оптимизъм е много трудно. Необходими са качества като вътрешна сила, воля и смирение, както и способност да запазваш любовта в сърцето си и радостта в мислите си, независимо от това, което се случва с теб или около теб. Негативно влияние оказва грешното разбиране, че щастието трябва да се преследва. Напротив – необходимо е да се намери причина, чиято последица да е щастието. Стремежът към щастие е неуловим за разлика от стремежа към смисъл. Намирайки смисъл, човек ще намери и щастието. Самият Франкъл достига до вътрешно удовлетворение, забравяйки себе си. Той говори за саможертвоготовност, себеотказване и себеотдаване като висши човешки качества, чрез които е възможно досигане до състояние на блаженство, вътрешен мир и щастие. Така се оказва, че. без да е симптом на невроза, страданието може да бъде дори постижение на човека, особено ако е израсло в рамките на екзистенциалната фрустрация.
Екзистенциалната фрустрация сама по себе си не е нито патологична, нито патогенна. Загрижеността на човека, дори отчаянието по повод ценността на собствения живот е духовно нещастие, но не и психично заболяване. Екзистенциалната фрустрация също може да доведе до невроза.
Така ориентираната терапия може да бъде доведена докрай (съответно неврозата е напълно преодолима) едва тогава когато пациентът бъде насочен към конкретния смисъл на личностното му съществуване, който може да бъде изяснен по екзистенц – аналитичен път.
Невротичните кръгове могат да избуяват само в един екзистенциален вакуум и терапията може да бъде доведена докрай само когато в духа на логотерапията успее да запълни този екзистенциален вакуум. Екзистенциалния вакуум е широко разпространен феномен на двадесети век. Според Франкъл той се проявява главно в състоянието на отегчение. Той цитира изследвания показващи процента на страдащите от този екзистенциален вакуум: „Наскоро едно статистическо проучване разкри, че сред моите европейски студенти 25% страдат от екзистенциален вакуум в по-силно или по-слабо изявена степен.
Ето, защо логотерапията смята за своя задача да помогне на пациента да потърси смисъла на живота си в своята уникална жизнена ситуация. В това отношение е сходна с психоанализата. Но в своя опит да направи нещо осъзнато, логотерапията не се ограничава със задачата да направи явно индивидуалното осъзнаване на несъзнателните явления. Тя се разминава с психоанализата в това, че разглежда човека като същество, чиято основна мисия се състои в реализирането на смисъла и актуализацията на ценностите по подобие на К. Роджърс, а не в простото удовлетворение на влеченията и инстинктите.
Клиент-центрираната терапия се раличава от логотерапията, защото е центрирана върху клиента, а не върху смисъла- една принципно нова философия за живота и отношенията. Тук водеща роля има ориентацията към гледната точка на клиента и разбирането на неговите житейски принципи. Партньорството в отношенията терапевт-клиент се базира на пълното доверие към цялостната личност на клиента. Недирективността е основния термин, който определя характерността на тази терапия. Приема се, че клиентът знае най-добре кое е подходящо за него и сам може да разбира себе си, да проявява отговорност и да определя посоката на развитието си. Затова и за постигането на целите си в терапията той се нуждае преди всичко от уважение към неговата личност и активно слушане. Това е умение, да се усещат чувствата на клиента, които остават скрити зад неговите вербани или невербални сигнали. По този начин той може постепенно да открива своята индивидуалност и да повишава доверието към своя усет и знание по отношение на правилността на изборите, които прави.
Въз основа на своята практика К.Роджърс формулира и своите три НЕ в психотерапията: Не на анамнезите и диагнозите, НЕ на съветването и НЕ на интерпретациите. Те заедно с недирективността и активното слушане са в основата на тази психотерапевтична техника.
Роджърс формулира три основни принципа, които трябва да се съдържат в личностната нагласа на терапевта към клиента, за създаването на терапевтичен климат :
1) емпатия
2) безусловно позитивно приемане
3) конгруентност
Конгруентност означава естественост, откритост и искреност на терапевта при изграждане на личностните отношения в терапията. Тя включва рефлексия на преживяванията на клиента в момента и ясно отчитане на дисонансите между външен израз и вътрешно състояние.
К.Роджърс смята, че личната промяна може да настъпи дори само в резултат от това, че по време на терапията клиентът ще бъде истински чут и разбран. Липсата на диагнози, оценки и анализи и доверието в мъдростта и силата на човешката природа е основната разлика между недирективното и директивното поведение в психотерапията. Недирективността изисква търпение и уважение към вътрешните психични процеси на клиента
Да бъдеш с другия по този начин, изисква за известно време да оставиш настрана своята гледна точка и ценности… в известен смисъл това означава да оставиш настрана своето Аз. Това означава да си отговорен, активен и силен и в същото време чувстваш и деликатен.”
Безусловното позитивно отношение, най-пълно отразява идеята
за недирективността в подхода на К.Роджърс – не е необходимо един човек да отговаря на някакви изисквания, за да бъде харесван и обичан, и за да бъде приеман такъв, какъвто е. По този начин терапевтът показва уважение към личностния потенциал на клиента и към способността му да се справя. Такова отношение стимулира себеприемането, задълбочава себеуважението, засилва вътрешния локус на контрол и клиентът се чувства в безопасност да изследва непознатите и болезнени страни от своя
опит и да ги интегрира.
Макар да е посрещната първоначално резервирано, днес клиенто-центрираната терапия на Карл Роджърс е призната за една от водещите терапевтични школи с доказана ефективност и значителен теоретичен, изследователски и приложен принос.
Създавайки тази терапия Роджърс се усланя на вярата си, че човешката природа е позитивна, разумна, хармонична.Той дълбоко вярва в доброто начало у човека. Този стремеж според него съществува у всеки човек,но жизнените обстоятелства, неправилно възпитание и други причини могат да изкривят развитието му, да тласнат човека да „се държи недопустимо жестоко, ужасно деструктивно, незряло, регресивно, антисоциално“ .К. Роджърс споделя, че стремежът към добро се забелязва дори при пациенти „с най-силни разстройства, чието поведение е най-антисоциално, чиито чувства изглеждат най-екстремални.“, което именно подчертава тезата на К. Роджърс за заложеното добро начало у човека..
От една страна, Роджърс смята, че човек по своята природа е добър и се стреми към културно и обществено развитие. От друга, както ще видим по-натам, основен елемент на себеактуализацията при Роджърс е усилието и стремежът човек да бъде такъв, какъвто е, да не се престарава при „излъскването“ на своето културно лустро или дословното научаване на социализационните уроци. От това следва, че ако човек по природа крие злоба, агресивност, неискреност, той не трябва системно да ги потиска или изтласква в несъзнаваното, а да ги проявява. Как авторът решава този казус?
Авторът смята, че у човека има от всичко – и от доброто, и от лошото. Когато не потискаме емоции, желания, потребности, те взаимно се балансират и хармонизират. Аз съм лош, но и добър, аз съм груб, но и внимателен, аз съм общителен, но и затворен. Това е така, защото аз съм жив, жизнен и спонтанен. „Колкото повече човекът е способен да разрешава на чувствата си да му принадлежат и да текат свободно, толкова повече те заемат съответното място в общата хармония от неговите чувства. Той открива, че има и други чувства, с които горните се смесват и уравновесят. Той чувства себе си любящ, нежен, внимателен и сътрудничещ, също както и враждебен, похотлив или зъл. Той чувства интерес, живост, любопитство, също както и мързел и безразличие. Той се чувства както страхлив, така и смел и храбър. Неговите чувства, когато живее до тях и приема тяхната сложност, действат по-скоро в съзидателна хармония, отколкото да го увличат по някакъв лош път, не подлежащ на контрол“ Тази идея за взаимно уравновесяване и хармонизиране на противоположностите при развиващия се човек се среща последователно във вижданията на персонолозите, включени в това изследване, това е и една от характеристиките на себеактуализиращата се личност по Роджърс .
Свободата,която и той, като Франкъл не веднъж споменава в своята терапия,като характеристика на човешкото съществуване се разглежда от логотерапията като възможност за избор от страна на индивида,. не само по отношение на инстинкти, наследственост и околна среда, а и на ценности и начин на поведение, в зависимост от обстоятелствата и условията на живот.
Но „свободата е застрашена от израждане в прост произвол, ако тя не се живее от позицията на отговорността.“ Тук Франкъл има предвид, че за да бъде свободата градивна, трябва да бъде поета отговорност за използването на тази свобода на избор. Чувство за отговорност е нужно и за осъществяване на потенциалния смисъл на съществуване – не само за реализирането на мисията, но и за всички лични мисли, чувства, думи и действия. В този смисъл отговорността е една от най-важните характеристики на човешкото съществуване. Не случайно това чувство за отговорност се стимулира чрез максимата на логотерапията: „Живей, сякаш живееш вече за втори път и първият път си действал така погрешно, както се каниш да действаш сега!“.
Терапия за Душата