Обич

Обич - Биляна Стефанова-психолог-Варна

 

 Разказват, че една нощ, когато всички вкъщи спели, петгодишния Ернесто станал от леглото си и отишъл в стаята на родителите си. Застанал край леглото от страната на баща си, дръпнал завивката и той се събудил.

– Каква заплата получаваш, татко? – попитал Ернесто.
– Ммм… какво?- казал бащата в просъница.
– Каква заплата получаваш на работа?
– Сине, дванайсет през нощта е, отивай да спиш.
– Да, татко, отивам, но твоята заплата каква е?
Бащата се надигнал в леглото и с гневен шепот наредил на сина си:
– Лягай си веднага, не е твоя работа да питаш! Особено пък посреднощ! – И посочил вратата.
Ернесто навел глава и се запътил към стаята.
На следващата сутрин бащата си казал, че е бил прекалено строг и че любопитството на детето не заслужавало толкова сериозно порицание. Когато семейството се събрало на вечеря, бащата решил да поправи грешката си.
– Ернесто, снощи ти ми зададе въпрос. Отговорът е, че заплатата ми е 2800 евро, но с удръжките ми остават около 2200.
– Ама че много пари печелиш, татко! – възкликнал Ернесто.
– Не са чак толкова, сине, има много разходи.
– Аха… и много ли часове работиш?
– Да, сине, много часове.
– Колко, татко?
– Цял ден, сине, цял ден.
– Аха – кимнало момченцето. – Значи имаш много пари, нали?
– Стига си разпитвал. Прекалено си малък, за да говориш за пари.
В стаята настъпила тишина и смълчани, всички се разотишли по спалните си.
Същата нощ Ернесто отново влязъл в стаята на родителите си и събудил баща си. Този път носел лист хартия, върху който били надраскани някакви изчисления.
– Татко, можеш ли да ми дадеш назаем пет евро?
– Ернесто…. Два през нощта е! – простенал баща му.
– Да, но можеш ли…
Бащата не го оставил да довърши въпроса си.
-Значи затова разпитваш колко печеля, нахален сополанко. Връщай се веднага в леглото, преди да съм те напердашил… Вън! Марш в леглото!
Ернесто се разплакал и се прибрал в стаята си. Половин час по-късно, може би разкаян заради избухването си, може би заради намесата на майката или просто защото чувството за вина не му позволявало да заспи, бащата отишъл в стаята на Ернесто. Спрял се на прага и го чул тихичко да плаче. Седнал на леглото и му казал:
– Извинявай, че ти се развиках, Ернесто, но е два през нощта, всички спят, няма нито един отворен магазин. Не можа ли да почакаш до сутринта?
– Да, татко- отговорило детето, все още разплакано.
Бащата извадил портфейла от джоба си, намерил банкнота от пет евро и я оставил на нощното шкафче.
– Ето ти парите, които ми поиска.
Ернесто избърсал сълзите си в чаршафа и се спуснал към гардероба. Извадил тенекиена кутия, а от нея – няколко монети от по едно евро. Добавил петте евро към тях и преброил на пръсти колко пари има.
След това взел парите и ги поставил на леглото пред баща си, който го наблюдавал усмихнат.
– Сега вече са точно. Девет евро и петнадесет цента – казал Ернесто.
– Чудесно, сине. Какво ще правиш с тези пари?
– Ще ми продадеш ли един час от времето си тате?

 

          Хорхе Букай

 

Терапия за Душата

Сайта използва бисквитки,за да персонализира информацията на сайта за вас. За повече информация

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close