Научих, че…

 

 

 

Tова беше една от най-важните години в живота ми, защото научих много неща – за себе си и за света!

Научих, че, за да можеш да простиш на другите, първо трябва да можеш да простиш на себе си.

Научих, че най-добрият избор е да разголиш душата си и да бъдеш уязвим, макар да живеем в свят, в който е по-лесно да бъдеш затворен навътре и много по-трудно да бъдеш отворен навън.

Научих, че няма абсолютна истина и че монетата винаги има две лица.

Научих, че трябва по-малко да осъждам и повече да слушам.

Научих, че не трябва да се опитвам да променям хората… защото никой не може да промени насила другия.

Научих, че преди зората наистина винаги е най-тъмно.

Научих, че преди успеха винаги ти се иска да се откажеш.

Научих, че преди да стигнеш там, накъдето си тръгнал, много пъти ще се изгубиш.

Това беше една от най-важните години в живота ми, защото не я изживях леко, но я изживях истински. Защото непознати се превръщаха в приятели, а приятели се превръщаха в непознати. Защото много пъти падах, но всеки път ставах.

Това беше една от най-важните години в живота ми, защото научих, че има какво да дадеш на другите, дори когато си мислиш, че нямаш нищо.

Научих, че по-силна от омразата е Любовта. Научих, че да живееш истински, значи да приемеш себе си и другите… истински. Научих, че… имам още безкрайно много да уча…