Най-хубавото тепърва предстои

Aмерикански бизнесмен стоял  на кея на малък крайбрежен град в Мексико, когато пристигнала лодка с двама рибари на борда. Те носили улов от превъзходни риби тон на своята палуба.
Американеца похвалил мексиканските рибари за хванатата от тях риба и ги попитал: – „ Колко време ви отне, за да я хванете? ”

Единия рибар отговорил:

– О, сравнително малко време.

– Защо не остана по-дълго в морето, за да хванеш повече риба? – попитал американеца.

– Този улов е достатъчен за да покрие нуждите на семейството ми – отговорил рибаря.

Американеца учуден  попитал:

– Какво ще правиш тогава с останалата част от времето си?

Мексиканеца отговорил:

– Аз спя до късно. Отделям малко време за риболов, време да играя с децата си, време за сиеста с жена си, а всяка вечер ходя до града за няколко питиета и да свиря на китара с приятели. Времето ми е напълно заето, сър.

Американеца се усмихнал и казал  подигравателно:

– Аз пък съм възпитаник на Харвард и бих те посъветвал да отделиш повече време за риболов и с постъпленията да си  купиш по-голяма лодка. А по-нататък с ползите, които ще отчетеш с по-голямата лодка, може да си купиш няколко лодки. А  с течение на времето може да създадеш собствена флотилия от рибарски лодки. Тогава вместо да продаваш своя улов на посредника, той може да бъде продаден на едро,  дори може да създадеш собствена консервна фабрика и така да обхванеш  целия  контрол на продукта, преработката и маркетинг индустрията.
След постигнатия успех  може да напуснеш  селото и да се преместиш в Мексико Сити, а след това в Лос Анджелис и Ню Йорк във връзка с разрастващия се бизнес.

– Но, сър, за колко дълго бих постигнал това?-попитал мексиканеца.
– Ами, петнадесет до двадесет години.
– И после, какво?

Американецът се засмял и го уверил, че най-добрата част тепърва предстои:

– Когато му дойде времето, може да продадеш компанията на фондовия пазар и да станеш много богат.  Да спечелиш милиони.

– Милиони, сър? И после, какво?

– След това може да се пенсионираш. Да отидеш да живееш в малък крайбрежен град, където може да спиш до  късно, да ловиш малко риба за удоволствие, да играеш с внуците си, да отделиш време за сиеста с жена си, да отидетеш на разходка до селото  вечер за няколко питиета и да свириш на китара с приятели.

– Но, сър, това е глупаво ! Аз ще загубя петнадесет до двадесет години, за да направя това, което правя в момента.

Терапия за Душата