Когнитивна психотерапия I
Психотерапията е използване на психологически средства за възстановяване на нарушената дейност на организма и психиката. Като нарушенията на дейността може да засягат, както психическите прoцеси на личността, така и соматическите й функции. Към психологическите средства се отнасят речта, мълчанието, емоциите и емоционалното отношение, мимиката, различните видове научаване, манипулациите в обкръжаващата среда.
Общата цел на психотерапията (независимо от нейните видове) е да се помогне на пациента (клиента) да измени своето мислене и поведение по такъв начин, че да стане по-щастлив и по-продуктивен. При работа с пациента тази цел се диференцира с редица задачи, а именно:
– да помогне на пациента да разбере по-добре своите проблеми;
– да намали емоционалния дискомфорт (намаляване на нивото на тревожност);
– да поощри свободното изразяване на чувствата;
– да подпомогне пациента с нови идеи и информация за това как да реши проблема;
– да подпомогне пациента в проверката на нови способи на мислене и поведение извън пределите на терапевтичната ситуация;
– да осигури психическа поддръжка-изслушване, емпатия, даване на алтернативи, подпомагане на пациента в осъзнаване и използване на своите сили и умения.’
– да отстрани дезадаптивното поведение и формира нови, адаптивни стереотипи;
В пр-са на терапия терапевтът съдейства за самоосъзнаването и саморазкриването, в резултат на което пациентът започва по-добре да разбира своите мотиви, чувства, конфликти, ценности.
Когнитивната психотерапия е един от подходите в психотерапията, който се използва при лечението на различни психични разстройства. В основата му лежи теоретическата предпоставка, съгласно която емоциите и поведението на човека в значителна степен са детерминирани от това как е структурирана (реалността) за него. Представите на човека ( вербални или образни), присъстващи в неговото съзнание се определят от неговите нагласи и умопостроения (мисли, схеми), формулирани в резултат на миналия опит.
В когнитивната терапия се смята, че първоначален тласък към действие или реакция е мисълта, и че нашите убеждения и вярвания са също свързани с нашите мисли. Когнитивната терапия, преди всичко предполага, че човекът е това, което той сам мисли за себе си.
Терапевтичните техники използвани в рамките на дадения подход, са основават на когнитивните модели на психопатологията. Тези техники позволяват да се разкрият , проанализират и коригират грешните концептуализации и дисфункционални убеждения (схеми) на пациента. Пациента се научава да решава проблемите си и да намира изход от ситуации, които по-рано са му се стрували непреодолими, като ги преосмисля и коригира своето мислене. Когнитивният терапевт помага на пациент да мисли и действа по-реалистично и адаптивно и по този начин отстранява безпокоящите го симптоми.
На настоящия етап на развитието на психотерапията когнитивния подход в чистият му вид почти не се практикува. Всички когнитивни подходи в по-голяма и по-малка степен използват и поведенчески техники. Това важи и за съвременната когнитивна терапия, чийто основоположник е А.Бек.
А. Бек в нач. на 60-те години на XX век публикува своите изследвания за депресията. Проверявайки фройдовия модел за депресията като гняв на човека, насочен към себе си, Бек прави извода, че същността на депресията-това са изкривени, изопачени когнитивни процеси, а именно вътрешно усещане за безнадежност. Тази безнадежност е резултат от неправилното обобщаване от човека на своя жизнен опит. По-късните изследвания показват, че определени психопатологични състояния като фобии, тревожност, хипоманиакални разстройства, хипохондрия, анорексия, суицидно поведение и т.н., са форми на проява на нарушения в когнитивните процеси. Следователно хората страдат от собствените си мисли. Затова чрез терапия следва да се изменят неадаптивните мисли, т.е тези, които лежат в основата на психопатологичните прояви. Така че основна мишена на когнитивната психотерапия трябва да бъдат неправилните когнитивни образования – неадаптивните мисли, убеждения и образи.
Терапия за Душата