Зрелост и кризи на зрелостта III

средна зрялост(продуктивност срещу инертност-26-65г.)-период в който се прави избора между продуктивност и инертност. Като под продуктивност Ериксън има предвид –грижата за другите , тези, които идват след мен. Тези, които не могат да реализират продуктивността и да се само реализират, постепенно преминават в погълнатост от самите себе си. „Грижата за другите” се превръща в „грижа за мен” и основната насоченост на индивида е загрижеността за собствените потребности и удобства. Този феномен подготвя „кризата на късната възраст”, която се изразява в чувството на безнадежност и безсмисленост.

В този период Азът е обладан от представата за собствената си изключителност-това съм Аз, а това е светът , който трябва да покоря, да завладея, да се грижа за него, да променям, да се боря с него. С разгръщането на зрелостта Азът е вече с изградени ценности. Това не е само време на „мащабни дейности” и постижения, но и на разрушаване на увереността в постигнатото, на ценностите , което може да доведе до криза.

На този етап от своето развитие Азът вече е направил важните избори в своят живот, намерил е любовта, дейността, с която да се самоосъществи-кариера, творчески занимания, създал е семейство, дом, деца. Това , което остава за напред пред Аза , е да завърши започнатото.

Зрелостта бележи средата на жизнения цикъл и жизнения път. Отговорността за себе си се изразява чрез отговорността за другите. Зрелия Аз възприема бремето на отговорността като дълг, съдба и смисъл на живота.

Това е времето на разцвета на силите, на универсално полагане на себе си в битието.

Но този период освен време на разцвет е и време на изпитание. Азът вече започва да осъзнава, че младостта си отива, независимо, че още не е обезпокоен от тази загуба. Вглеждайки се назад в изминатия път, Азът може да открие един живот изпълнен със смисъл, но може да открие с ужас и безсмислеността. Самосъзнанието разкрива направеното и ненаправеното. Много от ценностите и целите, които са изглеждали вечни и заради които си е струвало да живее, сега вече са загубили своя смисъл. Съзнанието се изпълва със съмнение и угнетеност и това може да се случи, както проникновено отбелязва Карл Юнг, дори и на хора, които са направили немалко и са получили признание от другите. Това предизвикателство насочва Аза навътре, в едно повторно оглеждане на собствения живот. Азът отново се обръща към безсъзнанието, където са заровени неосъществените възможности и идеи, които сега придобиват нова възможност отново да се изявят. Безсъзнателното призовава Аза да се заслуша в своите възможности, които са били изтласкани през изминалия живот и са останали неосъществени.

Обръщането към безсъзнателното изправя Аза лице в лице със своята самотност, която отразява целостта на Аза, мира, който Азът има в себе си, както и възможността отново да открие смисъла на живота.

Зрелият Аз е изпълнен с прозрения за живота, защото животът чрез смисъла се е превърнал в мисия, защото издава загриженост, която отива отвъд грижата за собствения Аз. Загрижеността за собствения Аз е неделима от грижата за другите. Азът е това, което е оставил и оставя у другите.

Зрелостта е белязана обаче и от сянката на кризите, породени от загубите. Битието на Аза може да бъде разрушено. Азът може да загуби другите, много от връзките могат да се разпаднат, да загуби работа, здраве, част от собствената си привликателност, творческа мощ..

Загубите могат да тласнат към отчаяние и азът да премине към едно оскъдно битие, да живее под собствените си възможности , потънал в равнодушието от обзелото го безразличие към себе си и другите; или да приеме предизвикателставата и да се опита да започне живота отначало-да намери отново любовта;да изгради отново заедността, да преосмисли кариерата, постигнатото, да намери нова форма за само реализиране да се справи с физическата болка.

Ако Азът се е справил с предизвикателствата на младостта, сега пред него се появяват няколко нови задачи:

да продължи професионалното само утвърждаване;
да продължи да пази семейните отношения и грижата за децата;’
да продължи да съхранява, отстоява, пази духовността-ценностни ориентации, вяра, надежда, Азовост.

В зависимост от това как ще се справи с възникналите пред него нови задачи, как ще осъзнае и доразвие своите мечти, желания и ще реализира своя потенциал и Аз, индивида ще навлезе в периода на истинската зрялост.

късна зрялост(Его интеграция срещу отчаяние-сл. 65г)-този стадий завършва жизнения цикъл на индивида. Това е времето, когато индивидът се обръща назад, за да преосмисли своя изживян живот-постигнато и непостигнато, време на оценка на изминатото. Ериксън вярва, че само в старостта се постига истинската зрялост, съпътстваща се от чувството на мъдрост от преживяното , от създаденото, от спокойното приемане на неизбежността на смъртта.

Равносметката за изминалия живот може да доведе до криза-Азът открива, че неговият живот не е това, което е искал да бъде, че не може да отговори на това, което животът изисква от него. Тази битийна обърканост може да бъде временна или да се превърне в начало на по-дълбоко падане. Макар и на този стадий Азът може да преоткрие своя живот и да се осъществи истински, ако постигне своите жизнени цели, или да се премири с едно неистинско самоосъществяване.

За личността периодът на късната зрялост е тежък, започва да се създават усещания за празноти. Част от значимите други са поели вече по своя път. Грижата за децата е завършила, дългът е изпълнен и на негово място заедно с радостта се появява и празнотата от опустяващия дом.

През късната зрялост започва по-осезателно да се чувстват симптомите на разклатеното здраве.

През този период се забелязва и отдръпване от много от дейностите, което изпълва с угнетеност. Жизнените сили все по-трудно се интегрират с продуктивни жизнени смисли. Жизнената перспектива започва да се стеснява.

Азът започва да открива своето жизнено дело като едно завършващо вече жизнено дело, което може да го изпълни или с умиротвореност, или с угнетеност и страх.

Но въпреки това при някои индивиди чувството за значимост може да остане незасегнато и това се дължи на запазената социална позиция и признание от другите.

Във времето на късната зрялост само развитието може да продължи, като се запазят някои от съществуващите форми-хората , които са въвлечени в творчески и престижни професии, могат да продължат да творят или да преоткрият нови, да се докоснат до красотата, която е останала незабелязана във времето на самоутвърждаване,източник на радост, смисъл и удовлетворение може да бъде и грижовното отношение към другите и проявата на милосърдие.

С напредването на възрастта организма се изтощава, болестите се увеличават и възникват много здравословни проблеми, които водят също до кризи в тази възраст.

Тези кризи свързани със здравето се преживяват със:

страх от неизвестното;
страх от загуба на идентичност;
страх от загуба на контрол върху тялото;
страх от хоспитализация;
страх от смъртта;
страх от изоставяне;
гняв поради объркване на живота, придружен от страдание, вина, самообвинения и обвиняване другите за състоянието, в което съм, срам, че съм различен от другите, безпомощен, зависим.

При загуба на физическото здраве се появяват и проблеми свързани със:

чувство за ненужност/безполезност
загуба на контрол;
финансова зависимост;
промяна на жизнен стил;
загуба на цели;
срам поради физическото състояние;
неприетост от другите;
гняв и фрустрация, че съм жертва, промяна на идентичността;
безпомощност;
гняв и вина у другите членове.

Оказва се, че със сигурност, хората познават състоянията на криза, както и да ги наричат, откакто съществува човечеството. Сигурно е също така, че хората винаги са разполагали с определен, специфичен за епохата ,културата и времето, репертоар от стратегии за справяне с кризите.
Според Каплан кризата е: „Нарушение на стабилното състояние на индивида, настъпващо, когато индивида установи че постигането на важни за него житейски цели е блокирано от сериозни препятствия. Тези препятствия изглеждат непреодолими, поне за известно време, с помощта на обичайните методи за решаване на проблемите”.

Кризата представлява едно болезнено за личността преживяване, страдание, породено от събитие с травматичен заряд, което както разбрахме съпровожда целия живот на човека и е част от процеса на неговото развитие. Отличителна характеристика на кризисните състояния е, че те са с ограничена продължителност – актуалният период на кризата се движи в границите от няколко часа до няколко седмици (около 6). През това време индивидът търси начин за възстановяване на нарушеното равновесие. Разрешаването на проблема може да доведе до:

възстановяване на баланса до първоначалното ниво;
по-адекватно или по-високо ниво на функциониране;
по-ниско ниво на функциониране или декомпенсация;

Успешното разрешаване на кризата е по-вероятно да се осъществи, ако индивидът има реалистичен възглед за събитието, подкрепа от обкръжението и ако притежава ефективни механизми на справяне .

Към четвърта част

Терапия за Душата

Тагове:психолог варна