Живот в зависимост

Живот в зависимост-Биляна Стефанова-психолог Варна  

 

 Зависимостта се създава от родителите в процеса на възпитанието и отглеждането на децата.

 В стремежа си да им осигурят едно по-добро бъдеще и да им спестят някои трудности, с които те самите са се сблъсквали, родителите въвличат  незабелижимо децата си в отношения на зависимост. В желанието си да ги дарят с един по-щастлив живот, в който няма нищо да им липса и да им осигурят  достатъчно време за учене и да изживеят детството си, спестявайки им  товара на домашните отговорности и  задължения, които те са имали навремето.

   „Има достатъчно време. Животът е пред тях, ще се научат. Пък и после цял живот това ги чака”-много често съм чувала тези фрази от родители, които в безизходицата си да се справят с децата си, не разбират, че просто трябва да сменят подхода си спрямо тях и да ги оставят да порастнат и да поемат своите отговорности.

  Много от нашите младежи не знаят, че свободата към която всички те се стремят включва в себе си поемането  на отговорност. Те са научени и знаят много добре какви са техните права и вечно апелират да бъдат спазвани, но не знаят и не са научени че имат и отговорности в този живот. Именно пътя който минава през  отговорността е този, който води към така желаната от всички тях свобода. А зависимостта в която те се поставят  ги прави нездрави, болни и се явява причина за повечето психически проблеми при младите: тревожност, панически атаки, фобии, депресии и различни видове зависимости към вещества …  Защо?

  Дали пък причината  не се корени в това, че получавайки нещата наготово, децата ни се научават, че всичко идва даром и не се налага да полагат усилия, за да постигнат това, което желаят.

 Ние родителите сме тези, които не съумяваме да ги научим да се борят, а също и да губят.  Те трябва просто да кажат само ‘’ искам ‘’и желанието им е изпълнено, за да има тишина и спокойствие, и за да не плачат и страдат. Но живота извън рамките на семейството им ги поставя в една малко по-различна действителност и поставя пред тях редица изисквания. Там  натрупания им опит се оказва безполезен. Много често те се оказват неподготвени и  не успяват да се справят с възникналите пред тях предизвикателства или поне не по начин по който те желаят или е приемлив. Бариерите по пътя им  налагат да сменят подхода си, но ненаучени от родителите си на труд , търпение и отговорност те искат да постигнат желаното по лесния начин. Бързо, без много труд или с нечия помощ – на родители, приятели, учители…

 В опитите си да променят действителността, защото не я приемат такава каквато е, много често някои от тях стигнат дори до агресивни прояви, зависимости към вещества, престъпления… Като причината не се корени само  в сблъсъка със загубата, но основно в тяхната незрялост, несамостоятелност, която ги води до тревожност, подтиснатост, неудовлетвореност, чувство на несигурност и безпомощност.

  Каквото и да опитат, интересите на такива деца са нетрайни и те се отказват много бързо.  Не могат да проумеят, защо нещата не се получават. Комплексират се и така в течение на времето, ако не съзреят  благодарение на препятствията по пътя си , изграждат  своята ниска самооценка и търсят вината в другите – учителите, съучениците, шефа, колегите … Според тях почти винаги някой друг има вина за случващото  се.

  Неуверени,  подкрепяни  и с негативен поглед за ситуациите и нещата в живота им, те трудно създават трайни връзки. Страхуват се да поемат отговорност за живота си, чувстват се несигурни , не знаят кои са, не знаят какво искат  и  какво могат. На тях им липсва увереността и  вярата, че ще могат да се справят сами с предизвикателствата в живота и винаги търсят подкрепата и одобрението на близките си хора. За тях е важно да чуят тяхното мнение, идеите им за решенията и действията.

 Зависимите индивиди трудно могат да вземат самостоятелни решения. Въвлечени в отношения на зависимост те не се чувстват цялостни, на тях винаги им липсва решителност да достигнат до целта. Чувстват  се като прикачени за другиго, без опора и основа. Дори и да си поставят някаква цел те бързо се уморяват и лесно се отказват при сблъсъка с трудности. Пък и защо ли да се борят, като знаят, че винаги има на кого да разчитат, има кой да ги приюти, да ги нахрани, да ги облече и да се грижи за тях, независимо на колко години са. Много често зависимите индивиди до края на живота си остават деца на своите родители и трудно създават семейни отношения. А ако успеят да създадат семейство те се поставят в отношения на зависимост  и спрямо партньора си, който обикновено е по-съзрял и поема ролята на родител. Много често родителите на зависимите индивиди не се отказват от своята водеща роля дори и тогава. Продължават да обгрижват детето си , намесвайки се  в живота на младото семейство, давайки насоки и препоръки.

 А как трябва да бъде в действителност?

  Дали родителите не са тези, които трябва просто да научат децата си на всичко необходимо, за да се справят сами в живота си. Да ги научат да се трудят, да вземат решения, да поемат отговорности и когато настъпи момента, да изразят обичта си, като им помогнат да загърбят зависимостта си и да се осмелят да пристъпят към свободата. След това трябва да се отдръпнат и да помагат колкото намерят за добре, докъдето е уместно и могат, докато те започнат да се справят сами. И никога да не помагат пряко силите си и да не съсипват собствения си живот за сметка на децата си.

  Често слушаме родители, които се оплакват от децата си, че са мързеливи, не им се учи , не им се работи…. и чакат всичко наготово.  Но къде се корени причината за това?

 Родители, дали  зависимостта в която сте поставили децата си не е тази, която   ги води до тяхното незряло и безотговорно поведение, и техния отказ да поемат отговорност за собствения си живот. Дали  прекомерните грижи за  децата ви не се оказват понякога пагубни за тяхното бъдещо израстване и реализация. В  много от случаите става въпрос именно за зрели хора, които избират зависимостта от някого, защото така са научени или поради удобство, нехайство или просто от интерес… Неразбирайки, че  зависимостта е тази, която ги тласка в много от случаите дори до риска да се откажат от собствения си поглед и да се виждат само през очите на околните или да се самоопределят според тяхната представа за тях. Тласкайки ги да живеят един живот ‘’заради другите’’ и според техните искания и желания, според техните принципи и разбирания и в тяхна угода.

 Зависимите хора са тези, които  трудно намират смисъл в живота си, защото не знаят кои са. Те са неудовлетворени и вечно търсещи и искащи. Непостоянни са в стремежите си, защото много често измерват постиженията си според везните на другите. Скачащи от едно желание и идея на друго, надявайки се да намерят желаното спокойствие и удоволетвореност.  А единственото нещо , което е необходимо да разберат, е, че трябва да се вгледат в себе си, в своите желания и стремежи, да видят действителността през своя поглед и да поемат отговорност да живеят собствения си живот.

 

Биляна Стефанова

Терапия за Душата

Сайта използва бисквитки,за да персонализира информацията на сайта за вас. За повече информация

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close