Живот в зависимост

 Зависимостта се създава от родителите в процеса на възпитанието и отглеждането на децата.

 В стремежа си да им осигурят едно по-добро бъдеще и да им спестят някои трудности, с които те самите са се сблъсквали, родителите въвличат  незабелижимо децата си в отношения на зависимост. В желанието си да ги дарят с един по-щастлив живот, в който няма нищо да им липса и да им осигурят  достатъчно време за учене и да изживеят детството си, спестявайки им  товара на домашните отговорности и  задължения, които те са имали навремето.

   „Има достатъчно време. Животът е пред тях, ще се научат. Пък и после цял живот това ги чака”-много често съм чувала тези фрази от родители, които в безизходицата си да се справят с децата си, не разбират, че просто трябва да сменят подхода си спрямо тях и да ги оставят да порастнат и да поемат своите отговорности.

  Много от нашите младежи не знаят, че свободата към която всички те се стремят включва в себе си поемането  на отговорност. Те са научени и знаят много добре какви са техните права и вечно апелират да бъдат спазвани, но не знаят и не са научени че имат и отговорности в този живот. Именно пътя който минава през  отговорността е този, който води към така желаната от всички тях свобода. А зависимостта в която те се поставят  ги прави нездрави, болни и се явява причина за повечето психически проблеми при младите: тревожност, панически атаки, фобии, депресии и различни видове зависимости към вещества …  Защо?

  Дали пък причината  не се корени в това, че получавайки нещата наготово, децата ни се научават, че всичко идва даром и не се налага да полагат усилия, за да постигнат това, което желаят.

 Ние родителите сме тези, които не съумяваме да ги научим да се борят, а също и да губят.  Те трябва просто да кажат само ‘’ искам ‘’и желанието им е изпълнено, за да има тишина и спокойствие, и за да не плачат и страдат. Но живота извън рамките на семейството им ги поставя в една малко по-различна действителност и поставя пред тях редица изисквания. Там  натрупания им опит се оказва безполезен. Много често те се оказват неподготвени и  не успяват да се справят с възникналите пред тях предизвикателства или поне не по начин по който те желаят или е приемлив. Бариерите по пътя им  налагат да сменят подхода си, но ненаучени от родителите си на труд , търпение и отговорност те искат да постигнат желаното по лесния начин. Бързо, без много труд или с нечия помощ – на родители, приятели, учители…

 В опитите си да променят действителността, защото не я приемат такава каквато е, много често някои от тях стигнат дори до агресивни прояви, зависимости към вещества, престъпления… Като причината не се корени само  в сблъсъка със загубата, но основно в тяхната незрялост, несамостоятелност, която ги води до тревожност, подтиснатост, неудовлетвореност, чувство на несигурност и безпомощност.

  Каквото и да опитат, интересите на такива деца са нетрайни и те се отказват много бързо.  Не могат да проумеят, защо нещата не се получават. Комплексират се и така в течение на времето, ако не съзреят  благодарение на препятствията по пътя си , изграждат  своята ниска самооценка и търсят вината в другите – учителите, съучениците, шефа, колегите … Според тях почти винаги някой друг има вина за случващото  се.

  Неуверени,  подкрепяни  и с негативен поглед за ситуациите и нещата в живота им, те трудно създават трайни връзки. Страхуват се да поемат отговорност за живота си, чувстват се несигурни , не знаят кои са, не знаят какво искат  и  какво могат. На тях им липсва увереността и  вярата, че ще могат да се справят сами с предизвикателствата в живота и винаги търсят подкрепата и одобрението на близките си хора. За тях е важно да чуят тяхното мнение, идеите им за решенията и действията.

 Зависимите индивиди трудно могат да вземат самостоятелни решения. Въвлечени в отношения на зависимост те не се чувстват цялостни, на тях винаги им липсва решителност да достигнат до целта. Чувстват  се като прикачени за другиго, без опора и основа. Дори и да си поставят някаква цел те бързо се уморяват и лесно се отказват при сблъсъка с трудности. Пък и защо ли да се борят, като знаят, че винаги има на кого да разчитат, има кой да ги приюти, да ги нахрани, да ги облече и да се грижи за тях, независимо на колко години са. Много често зависимите индивиди до края на живота си остават деца на своите родители и трудно създават семейни отношения. А ако успеят да създадат семейство те се поставят в отношения на зависимост  и спрямо партньора си, който обикновено е по-съзрял и поема ролята на родител. Много често родителите на зависимите индивиди не се отказват от своята водеща роля дори и тогава. Продължават да обгрижват детето си , намесвайки се  в живота на младото семейство, давайки насоки и препоръки.

 А как трябва да бъде в действителност?

  Дали родителите не са тези, които трябва просто да научат децата си на всичко необходимо, за да се справят сами в живота си. Да ги научат да се трудят, да вземат решения, да поемат отговорности и когато настъпи момента, да изразят обичта си, като им помогнат да загърбят зависимостта си и да се осмелят да пристъпят към свободата. След това трябва да се отдръпнат и да помагат колкото намерят за добре, докъдето е уместно и могат, докато те започнат да се справят сами. И никога да не помагат пряко силите си и да не съсипват собствения си живот за сметка на децата си.

  Често слушаме родители, които се оплакват от децата си, че са мързеливи, не им се учи , не им се работи…. и чакат всичко наготово.  Но къде се корени причината за това?

 Родители, дали  зависимостта в която сте поставили децата си не е тази, която   ги води до тяхното незряло и безотговорно поведение, и техния отказ да поемат отговорност за собствения си живот. Дали  прекомерните грижи за  децата ви не се оказват понякога пагубни за тяхното бъдещо израстване и реализация. В  много от случаите става въпрос именно за зрели хора, които избират зависимостта от някого, защото така са научени или поради удобство, нехайство или просто от интерес… Неразбирайки, че  зависимостта е тази, която ги тласка в много от случаите дори до риска да се откажат от собствения си поглед и да се виждат само през очите на околните или да се самоопределят според тяхната представа за тях. Тласкайки ги да живеят един живот ‘’заради другите’’ и според техните искания и желания, според техните принципи и разбирания и в тяхна угода.

 Зависимите хора са тези, които  трудно намират смисъл в живота си, защото не знаят кои са. Те са неудовлетворени и вечно търсещи и искащи. Непостоянни са в стремежите си, защото много често измерват постиженията си според везните на другите. Скачащи от едно желание и идея на друго, надявайки се да намерят желаното спокойствие и удоволетвореност.  А единственото нещо , което е необходимо да разберат, е, че трябва да се вгледат в себе си, в своите желания и стремежи, да видят действителността през своя поглед и да поемат отговорност да живеят собствения си живот.

Биляна Стефанова

Терапия за Душата