Да се приемем такива, каквито сме.

  Всеки процес на превръщането ни в личности, започва, когато открием колко е важно да поемем риска да сме истински, тоест да бъдем себе си. Да спрем да играем и да живеем живота си заради другите, поради страх, че ще останем сами  и че няма да бъдем приети, разбрани и обичани от близките си. Тези мигове много често се явяват  едно изпитание за нас, но и за близките ни хора и тяхната любов към нас. Обикновено тези, които ни харесват и обичат, истински,  остават до нас  въпреки промяната и се радват на нашето израстване, постижения и успехи.

   А от нас се иска просто да се приемем такива, каквито сме. Да прекратим конфликта със себе си, да не се укоряваме, че не сме такива, каквито другите желаят, да не се наказваме, че в момента не сме онези, които ни се иска да бъдем. И да повярваме, че понякога най-хубавото, което може да ни се случи, е да не сме такива, каквито другите очакват от нас. Да бъдем просто себе си, което неминуемо е началото на края на всяка невроза…

   Хорхе Букай

Терапия за Душата