Да реша от какво мога да се откажа, за да постигна онова, което искам…
Типичния белег на нашето време е непрекъснатият страх, че бихме могли да пропуснем нещо в живота си. Необузданата алчност да знаем всичко, да постигнем всичко и да притежаваме всичко, което ни се предлага, превръща живота ни в състезание.
В припряността да не пропуснат нещо повечето хора забравят един непроменим факт: няма нищо, абсолютно нищо в нашия живот, за което да не трябва да се заплати адекватна цена.
Тази цена се нарича отказ.
Понеже винаги мислим само за това, което искаме да притежаваме, и по-малко за онова, от което бихме могли да се откажем в замяна, животът на мнозина от нас е изпълнен с постоянни разочарования.
– Искаме много пари за малко работа;
– Искаме независимост и постоянно се поставяме в зависимост от другите;
– Искаме здраве, без да се откажем от всичко онова, което уврежда здравето;
– Искаме щастлив семеен живот, но не отделяме на семейството си и минимална част от времето, търпението и вниманието, което пазим за всички други свои уж толкова важни ангажименти.
Искаме всичко, което имат и другите, искаме го веднага и по възможност завинаги. Естествено, искаме и вечна сигурност и сме безкрайно разочаровани, когато тази вечност трае само до следващия ден.
И защо е всичко това?
Отговорът е прост, трезв и ясен: Избираме една цел, едно желание, една стратегия. Но не избираме същевременно и със същата решителност и убеденост онова, от което трябва да се откажем, за да постигнем целта.
Йозеф Киршнер
Терапия за Душата