Да обичам или да контролирам…

  Защо не започнем да променяме мисленето си и да утвърждаваме това, което се случва, вместо да се опитваме да крепим невъзможни връзки?

  Защо не работим върху патологичната си необходимост да притежаваме, вместо да създаваме сложни методи за контрол върху партньора?

  Защо не излекуваме нездравата си ревност, вместо да преследваме другия с извинение колко много ще страдаме, ако го загубим?

   Мисля, че ревността винаги е невротичен симптом, проява на най-тъмните ни страни.

  Да ревнувам-означава да поддържам вярата, че моят възлюбен дава на друг човек това, което само аз имам право да получавам от него. Или както казва Амброуз Биърс: ’’ Да ревнуваш-означава да се страхуваш да загубиш някого, когото – ако загубиш заради това, поради което си се страхувал да го загубиш – не си е заслужавало труда да запазиш ”

  Трябва да полагам повече усилия, за да получа връзката, която желая да имаме с любимия човек, вместо да цензурирам и контролирам останалите му връзки.

  Освен това важно е да се науча да давам свобода на другия. Убежденията ми налагат да се боря срещу тези които съветват да се вкопчваме във връзката. Връзките продължават толкова време, колкото трябва да продължат, тоест, докато предполагат развитие и за двамата-понякога няколко седмици, друг път цял живот.

 Да бъдем винаги готови да оставим другия да си тръгне е единствената възможност да поддържаме обновяваща се връзка.

     Х. Букай

Терапия за Душата