Да контролирам или да дам свобода и да гласувам доверие…
Много от хората, често нашите родители или близки / поели родителската роля в нашия живот/ осъществяват контрол над нас своите близки, приятели, партньори. На какво се дължи това? Много често тези хора са силно тревожни. Именно тревожността им, притеснението им, а и да не забравяме, и любовта им ги подтикват да контролират нещата и събитията, свързани с техните близки. Притеснението да не товарят другите, да не би те да не се справят успешно или да им се случи нещо лошо, движи техните очаквания и действия. Тревожните хора трудно гласуват доверие на близките си и предпочитат да контролират събитията или да вършат нещата вместо тях. Те вярват, че ще се справят по-успешно от другите или се стремят да предпазят другите от товар, грешки или злощастни обстоятелства. Много често съм чувала от такива родители, че не искат да товарят децата си с домашните задължения: „ Има достатъчно време. Животът е пред тях, ще се научат. Пък и после цял живот това ги чака”-казват те.
Контролиращите хора са силно тревожни, и обгрижват, и контролират другите, защото това им носи нужното спокойствие. Но така уж незабележимо вредят на своите близки, вкарват ги в отношения на зависимост, контрол и ги правят тревожни, несамостоятелни и неуверени. А същевременно вредят и на самите себе си, защото не можеш непрекъснато да контролираш всички и всичко. В един момент разхода на енергия става огромен и много често се стига до т. нар.-изчерпване и депресия.
А какво е нужно? Просто спрете да мислите и анализирате нещата и събитията, и оставете нещата да се случат, вярвайки, че ще се случи възможно най-доброто за вашите близки. Оставете ги да пораснат и да се справят сами с изникналите пред тях- задачи, обстоятелства и събития. Ако е необходимо ги учете и насочвайте, но никога не вършете нещата вместо тях. Мисля, че те имат нужните знания и умения и биха се справили не по-зле от вас, без да им се случи нищо лошо. Дайте им свобода, гласувайте им доверие! Оставете ги да натрупат нужните знания, умения и опит, и се радвайте на техните постижения и ги подкрепяйте. Опитайте, преборете се със страховете си и чувството си за вина, и бъдете щастливи! Вие можете, стига да искате да направите желаната промяна. Дали ще го сторите или не, сами ще решите. Времето е пред вас…
Биляна Стефанова