Да бъдем личности

 Може би, единственото, от което се нуждаем, е да се събудим. Да осъзнаем действителността на това, което сме, което можем и което имаме. Също така да си дадем разрешенията, които в заблудата си просим от други или очакваме някой да ни удостои с тях, както е ставало в детството ни.

 Трябва да започнем от най-висшето разрешение: да сме тези, които сме, вместо да се опитваме да приличаме на нещо, което околните искат, имат полза или предпочитат да бъдем.

 Другото разрешение е да защитаваме правото си да чувстваме нещата като добри или лоши според повелята на сърцето си, а не както обичаите или общоприетите традиции указват, че ” всеки “ на наше място би чувствал.

 Разбира се всички можем да мислим каквото ни хрумне и никой няма власт да го предотврати. Но това не е достатъчно. Необходимо е да се чувстваме свободни да изразим мислите си високо, без да се крием, без да понижаваме глас и без да навеждаме глава. Необходимо е и да си позволим да премълчаваме онова, което мислим и чувстваме, ако такова е желанието, преценката или решението ни.

 Тези основни свободи ще ни позволят да определим мястото, което искаме да заемаме в света, начина, по който предпочитаме да вадим прехраната си, както и дистанцията или близостта с околните, която желаем да поддържаме.  

 Ще ни позволят също да осъзнаем, че можем и трябва да поемаме рисковете, които искаме да поемаме, и че можем и трябва да плащаме цената на тези рискове, като носим отговорност за резултатите – както за положителните, така и за отрицателните.

   Само така ще разберем колко е важно да поемем истинска и пълна отговорност за съществуването си – за да си позволим да се гмурнем в живота в търсене на онова, от което вярваме, че се нуждаем, без да очакваме нечие одобрение, за да го пожелаем, нито нечие позволение, за да се сдобием с него.

    Хорхе Букай

Терапия за Душата