Гещалттерапия

 

 

 

  Гещалттерапията е метод основно създаден и популялизиран от Фредерик Пърлз. Неговите теоритични идеи се явяват психоанализата, гещалтпсихологията, екзистенциализмът и психодрамата, както и някой идеи от дзен–будизмът и даосизма. Самия Пърлз считал гещалт–терапията за екзестициален подход, макар в него да присъстват феноменологични и хуманистични моменти. Тя дава оригиналани виждания за личността, нейното функциониране, разстройство и пътища за терапевтично повлияване.

 

     1. Основни положения

 

  Водеща идея в философията на гещалттерапията е представата за човека като единен организъм, съставен от тяло, разум и душа. Гещалттерапията се основава на възгледа за организма като всеобхватно цяло, което взаимодейства със средата, стремейки се да поддържа равновесие (хомеостаза). Такова равновесие обаче е невъзможно поради непрекъснатото действие на различни фактори, които нарушават баланса. Такива са външните изисквания от средата и вътрешните потребности на самия огранизъм, който реагира с обратната тенденция за възстановяване на баланса. Това се нарича саморегулация. Животът, в това число психическата дейност е непрекъсната смяна на неустойчивост и разновесие. Главната причина за нарушаване на това равновесие са потребностите, като осъзнати желания или като несъзнаван дискомфорт. Потребностите възникват спонтанно, но тяхно дълбоко основание е стремежът на организма за самоактуализация: ”Всеки човек , всяко растение и всяко животно има една вродена цел–да се реализира”. Воден от тази идея организмът избира във всеки момент доминираща актуална потребност. В термините на гещалт-психологията тя се определя като фигура, като всички останали, неактуални стават фон. Наличието на фигурата е важно условие за насочване на енергията на организма към осъзнаване и удовлетворяване на потребноста, чрез правилен избор на нужното от средата. Пърлз определя реализирането на потребностите като ”завършване на гещалта”. При нормално действие човек управлява себе си и средата така, че потребностите, проявени като ясни фигури се удовлетворяват и гещалта се завършва. На негово място се появява нова потребност и нов незавършен гещалт. Така движейки се от потребност към потребност, организъмът обезпечава своето оцеляване, саморегулация и развитие. В живота обаче, саморегулацията се ограничава от различни норми, обстоятелства и намеси на други хора. Така някои гещалти остават непълни. Те като неудовлетворени потребности, неотреагирани чувства или незавършени ситуации преминават от миналото в настоящето, предизвикват душевен смут, неадекватно поведение и правят психическия живот проблематичен. Според Пърлз и сътрудниците му, натрупването на непълни гещалти води до блокиране на самоактуализацията и се явява фактор за патология.

  При удовлетворяването на потребностите организмът взаимодейства с заобикалящата го среда, осъществявайки контакт. Зоната на това взаимодействие се определя  като граница на контакта. Тя съществува само в контекста на среща на организма и средата, и изчезва когато контакта се прекрати. Тази граница е място на “психологическите събития” и там  възниква гещалта. Според ситуацията човек може да я премества навън или навътре в себе си, както и да е заличава. Здравия организъм се движи свободно от пълния контакт до избягването, а проблемния несъзнавано прилага механизми за регулиране границата на контакта, които в повечето случаи са патогенни.

  Важно условие за личностния ръст и зрялост на организма е осъзнаването. Всички усещания, чувства, възбуди, формиране на гещалти и осъществяване на контакт при нормалния индивид се характеризират с осъзнатост. Така поведението се явява в съгласие със собствените потребности, а не с външни изисквания и задължения, а контактът се осъществява без загуба на индивидуалността. При липса на осъзнатост организмът действа инстинктивно в опитите си да контролира контакта. Най-честите механизми, водещи до нарушаване границата на контакта  са:

• Конфлуенция / сливане/

 Представлява несъзнавано отъждествяване с нещо или някой. Проявява се като затруднение в различаване на себе си и средата. Сливането заличава /размива/ границата на контакта и го препятства. Конфлуирания индивид изпитва непрестанно потребност от одобрение и не може да изрази собствените си чувства поради страх от конфликт. Противоположна на сливането е изолацията.

• Интроекцията е невротически механизъм, чрез който индивидът приема норми, начини на поведение и убеждения, които не са негови. При него границата на контакта се премества вътре в организма. В този смисъл социализацията е съответствие на поведението с интроекцираните норми и правила, които противостоят на здравите потребности. Собственият импулс при интроекцията е заличен от изискването на “принуждаващия авторитет”. Това в обществото  се определя  като самоконтрол. Но самоконтрол, който произтича от външни изисквания. Интроекцирането на несъвместими или противоричащи идеи и правила води до личностна дезинтеграция. Противоположно на интроекцията е отхвърлянето /отричането/.
• Проекцията е пренасяне във външния свят на неща, с които не може да се съвмести. Собствени желания и чувства се виждат в другите хора. Ако например човек се сърди на някого, но не разпознава тези чувства, безсъзнателно ги пренася в него и остава с убеждението, че той му се сърди. Така на практика не се сблъсква с другия, а с част от себе си. При проекцията границата на контакта се премества навън в другите. Пърлз различава три вида проекция: огледална-намиране в другите на черти, които счита за свои, или иска да има; катарзисна– приписване на другите на черти, които не харесва и не счита за собствени; допълнителна-приписва на другите черти, които оправдават неговите собствени. Патологическа форма на проекция е например ревността. Това е проекция на собствените желания за изневяра върху другия. Противоположна на проекцията е принадлежността. Тя също може да бъде патогенна, защото не е свързана с приемане на отговорност за всичко върху себе си и повишена склонност към чувство за вина.
• Ретрофлексията е патологичен механизъм, който се изразява в две тенденции.  Първата е когато човек прави на себе си нещо, което би желал да направи на друг, а втората когато прави на себе си нещо, което би желал да му направят другите. Ретрофлексията е патологична когато стане привична форма на задоволяване на желанията. Важен белег за патогенност е нейната неосъзнатост и автоматично използване в социални ситуации. Най-ясен пример на ретрофлексия са формите на автоагресия. При ретрофлексията границата на контакта е преместена вътре в индивида, разделяйки го на две. При това самия контакт се губи, защото другата страна на практика е игнорирана и заместена с част от себе си.

  Тези механизми според Пърлз са полезни и необходими за временно използване в конкретни ситуации. Когато станат привичен начин на несъзнавано регулиране границата на контакта те водят до неврози.

 

     2. Механизми на разстройството

 

  Според гещалттерапията психическите проблеми се явяват в резултата на спиране или задръжка в процеса на самоактуализация, както го нарича Пърлз “нарушение на развитието” или “спиране на ръста”. Това е следствие на съществуващите противоречия между потребностите на организма и изискванията на обществото, които обикновено са насочени срещу биологическите закони на саморегулация. За разлика от Фрой, Пърлз не счита този конфликт заложен изначало. Човекът според него не е антисоциален, защото има потребност от контакт със средата. “Нито един индивид-казва той-не е самодостатъчен. Индивидът може да съществува само в средата, с която във всеки момент е едно цялостно поле“. Случва се и то твърде често социално-обусловения самоконтрол да бъде за сметка на реализацията на собствената природа. Тогава човек реагира с различни поведения, опитвайки се да възстанови баланса между собствените потребности и социалните изисквания. При това несъзнателно измества границата на контакта. Ако същата отиде твърде много извън средата става делинквент, а ако обществото навлезе твърде много в индивида става невротик. Неврозата в тези случаи се явява начин за предпазване от заплахата за съществуването на собствената индивидуалност. Невротичната личност според Пърлз не може да осъзнава своите потребности, да ги подрежда по значимост и реализира, затваряйки гещалти и освобождавайки място за нови. Тъй като незнае кои обекти на средата биха помогнали за удовлетворяване /позитивен катексис/ избягва всички и препятства контакта.

  От нормални механизми за саморегулация, проекцията, интроекцията и ретрофлексията се превръщат в невротични защити, които пречат на самоопределянето. Отъждествявайки се с другите невротикът дезинтегрира собствената си личност, като самоактуализацията се подменя с актуализация на предствавата за себе си /какъв трябва да бъде/.

   Обща особеност на всяка невроза е изпитването на невротична тревога. Тя се явява в резултат на опитите на невротичната личност да подтиска възбудата чрез самоконтрол. Неврозата е конфликт между потребностите на организма и социума, но все пак макар и с изменена  граница контакта е запазен. Ако същия бъде прекъснат за дълго се губи връзката с действителността и човек не различава фантазиите от реалните събития. Това според Пърлз е проява на психоза, свързана с налудности и халюцинации.

 

     3. Терапия

 

  Основна цел на гещалттерапията е създаване на човек способен да живее в контакт с обществото, без да бъде погълнат от него или отстранен, да съзнава ясно границата между себе си и другите. Както се изразява Ф. Пърлз “да дава кесаревото кесарю, и да оставя за себе си своето”. В този смисъл целта е личностноразвиваща се и не се ограничава в отстраняването на конкретни проблеми или симптоми. Доколкото патологията представлява нарушено равновесие, целта на психотерапевтичната интервенция е неговото възстановяване. Това се свързва с редица промени, които могат да се определят като съпътстващи подцели. Такива са: преодоляване на избягването от нежелани емоции, възстановяване контакта и нормалното взаимодействие, отстраняване на невротичните защити, ретрофлексия, интроекция и проекция, реинтегриране на личността чрез присвояване на отчуждените и части и постигане цялостност на организма. В крайна сметка терапията трябва да ускори забавения ръст и да освободи тенденцията на самоактуализация. Всички тези изменения са възможни благодарение на осъзнаването. В терапевтичната концепция осъзнаването е основен момент за интегриране на отстранените части на опита, постигане идентичност и разбиране на взаимодействието със средата. На осъзнаване подлежат телесните усещания, които трябва да ограничат влиянието на външния свят. Поведение, което се определя от телесните усещания според Пърлз е естествено и здраво. Също така чувствата, които ориентират човека, какво да прави в средата и особено важно – потребностите, които ако са осъзнавани по-лесно образуват фигури. Това избавя организма от дискомфорта на неясната неудовлетвореност и погрешните начини за удовлетворяване. Инсайта в гещалттерапията не е просто разбиране на връзката на проблемите с миналите преживявания, както при психоанализата. То е интегрирано съзнаване на частите на цялото и преживяване на интеграцията на десоциирания опит. За разлика от психоанализата, където инсайта дава отговор на въпроса “ Защо?” , в гещаттерапията акцентът е върху “ Къде? Какво? Как? “. В този смисъл инсайтът е начин да се види връзката между цялостния опит и съставляващите го части.

  Гещалттерапията не обръща внимание на причините за поведението на клиента, а на тези негови характеристики, които се проявяват в настоящето. Поради това не вижда необходимост от връщане в миналото, защото то само изплува под формата на незавършени гещалти, които трябва да се завършат в самата терапия. Като цяло психотерапевтичния процес е поставен на нивото на усещанията и чувствата, а не на интелектуалната преработка на опита.

  Пърлз има по-различно виждане за несъзнаваното от аналитичното. Според него несъзнаваното има по-широко съдържание от безсъзнателното, което включва навици, превички, вербални конструкти,  стериотипи, “слепи петна”.

 Друга съществена страна на терапията е научаването на човека да живее според правилото “тук и сега”. Фокусирана на текущите проблеми, тя дава възможност да се преживеят и осъзнаят колкото може повече жестове, телесни усещания, аромати, гласове и пр. Познаването на собствената емоционална и сензорна реалност е условие за интеграция на доверие в “мъдростта на организма”, който най-добре “знае” кое е необходимо в дадения момент.

  Съществена част от терапията е научаване на клиента на отговорност за своите чувства и постъпки. Това е важно условие за приминаването от външна поддръжка към самостоятелност. Бидейки в екзистенциална и психологическа криза, той очаква помощ от терапевта и прави различни манипулации и невротични опити да предизвика пряка поддръжка. Целта на терапията обаче е активирането на собствените му емоции, чувства и телесни усещания, за които той сам отговаря, след като бъдат осъзнати.

  Според Пърлз езика създава предпоставки за несъгласуваност и противоречие между мисли, чувства и среда. Чрез обобщения и абстрактни умозаключения човек създава езикови конструкции, които пречат на интегрирането на частите на цялото и опита. Формулира “закони”, които във всяка ситуация се стреми да докаже, като игнорира чувства, желания, усещания. Признак на такава езикова ирационалност са изрази като “Аз съм неудачник”, “ Длъжен съм” , “ Това се дължи на…”.  В гещалт-терапевтичната ситуация такива конструкти се коригират не чрез интелектуално преработване /доказване на рационалност/ , а емпирически чрез замяната им с други.

 

     4. Използвани техники

 

• Осъзнаване

  Сбор от технически похвати, които водят до идентификация на текущите чувства.Като потапя клиента в непосредствените преживявания, терапетът създава условия за подобряване на контакта с реалността. Терапевтът само насочва към чувства, поведения и усещания, но не прави интерпретации.Тук формирането на гещалта е автономен процес и неговото завършване трябва да става без външна сила, естествено,  чрез собственото осъзнаване на актуалните потребности.

• Работа с фантазиите

  Според Пърлз фантазията при проблемните хора често заменя реалното удовлетворяване  на потребностите. Затова може да служи  за разбиране на същите и тяхното преживяване. Техниката е особено подходяща за завършване на незавършени неща в безопастни условия.

• Работа със съновиденията

  За разлика от Фройд, Пърлз разглежда съновидението като начин на интеграция на частите на Аза. В този смисъл всеки образ в съновидението е проекция на собственото Аз на клиента. За разлика от психоанализата, в гещалт-терапията сънищата не се тълкуват и интерпретират, а се преживяват повторно. В съновидението се съдържат проекции на незавършени ситуации и нереализирани желания, които с помощта на терапевта, клиента може да завърши.

• Работа с метафори

  Основава се  на тяхното осъзнаване и определяне на влиянието им върху поведението на клиента.;

• Работа с полярностите – техника на празния стол.

• Фрустрация

  Използва се за пресичане на манипулациите на клиента с цел избягване от реалността.

•  Амплификация/преувеличаване

  Заставяне на клиента  да засили дадено поведение, за да се види резултата. На тази техника се подлагат поведения, които терапевтът  прецени, че са подтиснати и ограничени.

• Работа с езика /речта/

  Цели промяна на определени езикови конструкти, което трябва да доведе до подобрено себеразбиране и  подобряване на контакта със средата  при задоволяване на потребностите.

 

 

     5. Гещалттерапията, като един от използваните  подходи в психотерапията води до намаляване и изчезване на симптоматиката и подобряване на  психическото състояние на лекуваното лице. Това е възможно благодарение на това, че в процеса на терапия индивида съзрява и осъзнава  своите желания, потребности и стремежи. Научава се да живее за себе си,  в контакт с обществото, но съзнавайки ясно границата между себе си и другите. Спазвайки правилото “ тук и сега”. Поемайки отговорност  за своите чувства и постъпки, което е важно условие за  неговото съзряване и преминаване от външна поддръжка (зависимост) към самостоятелност. Зависимостта, невъзможността за вземането на решения и поемането на отговорност според психотерапията се разглеждат като едни от основните причини водещи до високо ниво на тревожност у индивида и развитие на невроза. Затова и терапиите са насочени главно към развитие на Аза на пациента. Създаване на независима и уверена в себе си личност с ясното съзнание за своите качества, умения и способности. Стремяща се към самоактуализация и развитие.