Чувство за вина

Една майка наблюдавала как дъщеря и се приготвя, за да излезе на първа среща с шефа си. Докато момичето, което било само на осемнадесет години и красиво като сълза, се гримирало, майката започнала да плаче…..

– Какво има, мамо?-попитала дъщерята.

– Знам какво ще се случи тази нощ-ридаела майката.

– Какво ще се случи,мамо?

– Тази нощ, дъще, шефът ти ще дойде да те взема с луксозен автомобил. Ще те заведе на вечеря в някой от онези скъпи ресторанти със свещи и музиканти, които ходят межу масите и свирят на цигулка. След това ще идете в клуб, където ще пийнете по нещо в някой тъмен ъгъл, и докато танцувате, ще ти каже колко си красива и всякакви врели-некипели….

– И какво от това, мамо?-попитала дъщерята.

– След това ще те покани да разгледаш апартамента му. Знам какво ще се случи там.

– Какво ще се случи?

– Апартаментът ще е модерен, с балкон към реката. Докато ти се наслаждаваш на гледката, той ще пусне музика и ще отвори бутилка шампанско. Ще вдигне наздравица за теб и за срещата ви, след което ще те покани да разгледаш цялата къща….И тогава ще ни сполети трагедията.

– За каква трагедия говориш, мамо?

– Когато стигне до спалнята, той ще ти покаже гледката от прозореца и ще те целуне. Това не ме плаши. Но после, дъще, после… Ще те поведе към леглото и ще се хвърли върху теб. И ако му позволиш да легне върху теб, аз дъще, ще умра. А ако умра, ти ще носиш вината, докато си жива…Сега разбираш ли защо плача, момичето ми? Плача за теб, за бъдещето ти.

– Добре, мамо, бъди спокойна. Не вярвам да се случи това, което казваш.

– Запомни го, дъще, запомни го…Аз ще умра, помни това.

  В уречения час скъп автомобил спрял пред дома им. Чул се клаксонът, дъщерята излязла, качила се и колата потеглила…

  Момичето се прибрало в пет часа сутринта. Разбира се, майката чакала будна в креслото.

– Какво стана, дъще?-попитала нетърпеливо. – Разкажи ми всичко.

– Мамо беше невероятно. Случи се точно така, както ти го описа: в ресторанта, в клуба, в апартамента-всичко!

– И после?

– Когато стигнахме до спалнята и той поиска да легне върху мен, аз си спомних за теб, мамо. Спомних си как ми каза, че ще се измъчвам от вина, ако ти умреш.

– Много добре, дъще. И тогава си тръгна?

– Не. Легнах Аз върху него. Нека неговата майка да умре!

Хорхе Букай

Сайта използва бисквитки,за да персонализира информацията на сайта за вас. За повече информация

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close