Трудността да угодиш на всички

Биляна Стефанова - психолог от Варна  

 По пладне , на жаркото обедно слънце, един баща минавал със своя син и магарето по прашните улички на Кешан. Бащата седял на магарето, а момчето го водело. ” Горкото дете-казал един минувач – колко му е трудно да върви с малките си крачета редом с магарето. Как този човек може така мързеливо да си седи на магарето, когато вижда, че детето капва от умора. ” Бащата взел присърце забележката, на следващия ъгъл скочил от магарето и качил момчето. Не след дълго друг минувач рекъл: ” Какво безобразие! Малкият нехранимайко се е разположил като султан, а  горкият му стар баща подтичва встрани ” . Момчето го заболяло от чутото и то помолило баща си да седне зад него на магарето. „ Виждали ли сте такова нещо?-скарала се една забулена жена.- Каква жестокост към животното! Гърбът на бедното магаре едва издържа тежестта, а този малък безделник и баща му са се излегнали като на диван-горкото създание ” Смъмрените се спогледали и без да кажат нито дума, слезли от магарето. Едва направили няколко крачки редом с магарето, един странник им се присмял: „ Благодаря на небесата, че не съм толкова глупав. Защо разхождате това магаре, като не вършите никаква работа, не ви служи за нищо, дори не вози единия от вас? ” Бащата пъхнал шепа слама в устата на магарето, сложил ръка на рамото на сина си и казал:

” Каквото и да направим, все някой е недоволен. Мисля, че сами трябва да знаем, кое за нас е правилно “.

 

Сайта използва бисквитки,за да персонализира информацията на сайта за вас. За повече информация

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close