Случка по пътя

  В персийската мистика се разказва за един скитник, който бавно вървял по един безкраен наглед път. Бил прегърбен под много товари. На гърба си носил тежка торба, пълна с пясък, около тялото си бил увил голям мех, пълен с вода. В дясната си ръка имал остър камък,а в лявата заоблен. Стар воденичен камък висял, вързан на старо протъркано въже, на шията му. Ръждясали вериги,с които той влачел тежести през прашния път, се впивали болезнено около глезените му. На главата си балансирал полуизгнила тиква. Веригите подрънквали при всяка крачка. Пъшкащ и стенещ, той крачел, като оплаквал тежката си съдба и умората, която го измъчвала.

  Под парещото обедно слънце го срещнал един селянин. Попитал  го: ”О, изморени скитнико, защо си се натоварил с този камък?’’ „Ужасно  глупаво – отговорил скитникът – но досега не съм го забелязал” Като казал това хвърлил парчето скала и се почуствал облекчен. След дълъг път срещнал друг селянин, който го попитал: ”Кажи, уморени скитнико, защо се мъчиш с тази полуизгнила тиква на главата си и влачиш тежки железа?’’ Скитникът отговорил: „Много се радвам, че ми каза, не разбирах каква болка си причинявам с това” Свалил верите и хвърлил тиквата в канавката. Отново се почувствал облекчен. Но колкото повече вървял, толкова повече страданието му се увеличавало отново. Селянин, който се връщал от полето, го разгледал учудено: „О, добри човече, ти носиш пясък в торбата си, но това което виждаш напред в далечината е все пясък, много повече, отколкото ти би могъл някога да носиш. И толкова много вода, като че ли възнамеряваш да прекосиш пустинята Кавир. Точно до теб тече бистра река, която още дълго ще те съпровожда ‘’ „ Благодаря ти, селянино . Сега забелязвам, какво съм носил” С тези думи странникът излял застоялата вода на пътеката,а с пясъка запълнил една дупка.Стоял замислен и гледал към залязващото слънце. Осветявали го последните лъчи. Погледнал се, видял тежкия воденичен камък на шията си и разбрал,че камъкът е това, което го кара да върви прегърбен.Развързал го и го хвърлил, колкото се може далеч надолу в реката.Освободен от товарите си, той потърсил във вечерния хлад подслон, където да пренощува.

  Кои са товарите, които вие носите? Дали някои от тях  не са излишни и ненужни?

Сайта използва бисквитки,за да персонализира информацията на сайта за вас. За повече информация

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close