Пътя към себе си

Пътя към себе си - Биляна Стефанова - психолог Варна

 

 Може би е по-лесно да вървим по пътеката, по която вървят всички, и да изпълняваме безропотно онова, което ни повтарят, но дали това не спира нашето самоизрастване и развитие?

  Плод на нашето самоизрастване и осъзнаване е самоуважението тоест умението да ценим себе си. В това  да ценим себе си и да откриваме ценното у нас, няма нищо лошо. Обичта към себе си не е предателство спрямо другите, а напротив тя би ни направила по-добри и обичащи ближния си. Самоуважението е това, което  ни помага  да не мислим, че сме  нещо, което не сме. То ни дава сили да не се срамуваме да осъзнаем и признаем пред себе си и пред другите, че има аспекти, в които притежаваме известни способности, както и други в които  уменията ни са доста посредствени. Защо ли? Защото, независимо дали ни харесва или не, по някакъв начин всички сме неспособни в нещо.

  За да създадем у себе си умението да се ценим или самоуважаваме е необходимо да достигнем до истинската си същност или „истинският си Аз”, пътя към който е труден, но не и невъзможен.

  Всеки човек достига до своята зрелост, носейки в себе си  образа на онова, което би било неговият „идеален Аз”, който се явява резултат от възпитанието и изискванията на средата. Или твоят ” идеален Аз” е обикновено онзи, който родителите ти, близките ти, религията или учителите са казали, че трябва да бъдеш. Но съществува и „истинският  Аз”, който е не такъв какъвто трябва да бъде, а какъвто е в действителност. Колкото по-голяма е разликата между двата Аза, толкова по-сериозен конфликт ни носи осъзнаването на този дефицит. А резултата от конфликта обикновено е един- решението ни да се променим, за да станем такива, каквито трябва да бъдем, за да угодим на другите и да бъдем харесвани и обичани. С течение на времето, макар да правим всичко, което е необходимо, за да се променим, за да станем такива, каквито трябва да бъдем, осъзнаваме, че колкото и да се стараем, не успяваме да се превърнем в идеалния образ който другите и ние искаме.

  Така продължилия във времето конфликт между „какви трябва да бъдем„ и „какви сме’ води до значителен разход на енергия  и последващо изчерпване. Резултата от което обикновено е понижаване на самочувствието и  самоуважението; повишаване на самоупрекването и самовзискателността и още повече усилия за промяна, съпроводено с по-силно чувство за провал.

     Ако искаме да се измъкнем от този омагьосан кръг, изходът е един- необходимо е само да започнем да се отърсваме от създадената представа за „идеалният Аз”.

  И така, ако ние се откажем от идеята, че трябва да бъдем този несъществуващ образ /идеалният Аз/, който другите са създали у нас, остава истинският, действителният Аз. Тогава вече няма да има с кого да се сравняваме. Постепенно, стъпка по стъпка ще се освободим от механизмите за самомъчение и самоуважението ни ще разцъфти. И с времето вместо да се упрекваме, ще бъдем доволни, че сме такива, каквито сме, и ще изпитаме естественото желание да бъдем все по-добри и по-добри.

 

Хорхе Букай

 

Биляна Стефанова

психолог Варна

Сайта използва бисквитки,за да персонализира информацията на сайта за вас. За повече информация

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close