Прилики и разлики между В. Франкъл и К. Роджърс /логотерапия и клиент-центрирана терапия/ I

 Биляна Стефанова - психолог от ВарнаВиктор Емил Франкъл  е роден във Виена в Еврейско семейство на чиновник. Интересът му към психологията се проявява още сравнително рано. За матурата си още в гимназията той пише философски текст по психология. След като завършва гимназия през 1923 г., започва да учи медицина във Виенския университет и по-късно специализира неврология и психиатрия,проявявайки интерес и концентрирайки се върху темите за депресията и самоубийството. Франкъл –виден невролог и психиатър лично се е среща и контактува със Зигмунд Фройд и Алфред Адлер. Той е бащата на логотерапията и на екзистенциалния анализ. Книгата му „В търсене на смисъла” за първи път публикувана през 1946 г., отбелязва живота му в концентрационния лагер и описва психотерапевтичния му метод за намиране на смисъла на живота във всички форми на съществуване, дори и у най-мизерните и пропадналите, и по този начин да открие причината за продължаване на живота. Франкъл е една от най-видните личности в екзистенциалния живот преди 1945г. Той е този , който предлага програма за съветване и работа с ученици,освен това работи с над 30000 жени склонни към самоубийство във Виенската болница, занимава се с частна практика, а през 1940 г.поема ръководството на неврологичното отделение в Ротшилската болница и става мозъчен хирург.

   Но през есента на 1942 г., на 25 септември Франкъл, жена му и родителите му биват депортирани в концентрационния лагер Аушвиц.

  Поради еврейския си произход и дейността си, с която пречи пряко на опитите за самоубийство,а такова действие тогава се е  смятало  за незаконно, Франкъл прекарва 3 години от живота си  в лагера-където губи майка си, баща си и жена си, като от роднините му оцелява само сестра му, която емигрира в Австралия.

  Франкъл е освободен едва през април 1945 г., когато се връща във Виена и пише световно известната си книга „..Въпреки това да кажем „да” на живота:Един психолог преживява в концентрационния лагер”, известна още като „В търсене на смисъла”. В нея той описва живота на обикновен обитател в лагера с обективния поглед на психиатър.

 През своя проф. живот В.Франкъл проявява интерес не само към случаите свързани с депресия и мисли за самоубийство, но също изнася лекции за съня и неговите смущения, за тялото и душата, медицинското лечение на душата, психологията на планинското катерене, как да се запазят нервите здрави, екзистенциални проблеми в психотерапията, социалната психотерапия и др.През 1955 г. бива награден с професура по неврология и психиатрия във Виенския университет, а като временен професор прекарал известно време и в Харвард. В годините след войната Франкъл публикува над 32 книги (много от тях преведени на повече от 20 езика). Той изнася лекции и преподава по целия свят и е  получил 29 почетни докторски степени. Починал на 2 септември 1997 г. във Виена.

За разлика от В. Франкъл, Карл Роджърс е влиятелен американски психолог роден в Чикаго през 1902 г., който  заедно с Ейбрахам Маслоу полага основата на хуманистичния подход в психологията.Роджърс е  получил образованието си в университета на Уисконсин, Теологическата семинария и Колумбийския университет.  Защитава докторат по психология през 1932 г. Занимава се с преподавателска дейност, подобно на Франкъл и става професор към Университета в Охайо, след това – в Чикагския и други университети. Заема поста президент на Националния изследователски съвет на Американтската психотерапевтична академия Активно се занимава с практическа психотерапевтична дейност, като особен успех има в работата си с проблемни деца.Сферата на интереси на Роджърс  за разлика от Франкъл са междукултурна комуникация и решение на междунационални конфликти. Богатият му и новаторски практически опит от работа с пациентите го насочват към създаване на нова психотерапевтична система, която е втората по популярност, отстъпвайки място единствено на Фройд. Психотерапевтичния му подход, наричан по различни начини (недиректно консултиране, клиент-центрирана терапия и центрирана към човека терапия) е широко практикуван. Неавторитарния му подход към пациента се характеризира с либералност и толерантност. Терапията му се концентрира върху субективните или феноменологични преживявания на клиента.  А в теоритичната й основа са залегнали основно принципите на хуманистичната психология,разработени от А.Маслоу,К.Голдщайн, Е.Фром, Дж.Олпорт, К.Хорни,екзистенциалната философия на Хайдегер,Киркегор и Бубер и разбира се не на последно място и  феноменологичната теория за личността на самия Роджърс.

  Хуманистичната психология, която повлиява много психотерапевтичния подход на Роджърс разглежда човека, като цяло, а не като съвкупност от качества и постъпки. Той е свободен, определен за самоактуализация, със субективен психически опит, който е най-важния източник на информация за екзистенциалните му състояния. Човекът от гледна точка на хуманистичната психология живее в настоящия момент”тук и сега”, и сам е творец на живота си и отговорен за своето поведение.

  На базата на тези постановки и своя практичен опит Роджърс стига до извода, че главния мотив на поведението на човека е стремежът към самоактуализация. Това е присъща на организма насоченост към живота и реализиране на потенциалите.. Други мотиви като глад, жажда, придобиване на нещо , могат да се разглеждат, като производни , частни случаи на стремежа за актуализация.Част от този базисен мотив е  актуализацията на собственото Аз, т.е. мотивът за самоактуализация. Според Роджърс той се изразява в движение към  развитие, компетентност, зрялост и пълноценност. Тенденцията към актуализация в основата си е положителна. Роджърс вярвал в наличието у всеки индивид на конструктивен стремеж към развитие на наличния потенциал. От друга страна  у човека има остатъци от инстинкт. Тези слаби инстинктивно подобни тенденции са положителни и по-принцип полезни, защото защитават организма. Но същевременно защитите са  в постоянен конфликт с тенденцията за личностен ръст. Затова актуализацията не е еднопосочна и може да включва в себе си както мотивация за личностен ръст, так и за поддържане на непълноценност. Така, се оказва, че само при определена емоционална среда надделява мотивацията за личностен ръст.

  По подобие на Роджърс и В, Франкъл е повлиян от идеите на хуманистичната психология, екзистенциализма на Ясперс и Хайдегер и използвайки своя опит като психиатър и преживяванията си от годините в лагера създава третата Виенска школа по психотерапия след. Фройд и Адлер-логотерапията.

  Логотерапията е интроспективен метод на психотерапия, при който се акцентира върху търсенето и постигането на смисъл на човешкото съществуване. Според логотерапията волята за смисъл е основната мотивираща сила у човека, която се явява и основа за постигането на самоактуализацията на човека, залегнала в теорията на Роджърс. Воля смисъл, изразяваща се като стремеж да се открие, осъзнае и изпълни уникалната мисия в живота – мисия, която само и единствено този човек би могъл да осъществи. Мотивационната теория, залегнала в основата на подхода на Франкъл, се насочва към така наречената от него „воля за смисъл“ за разлика от „волята за мощ“ и „волята за удоволствие“ (принципа на удоволствие) при осножоположниците на другите подходи в психотерапията. Гръцката дума „логос“ означава смисъл, а логотерапията може да се определи като центрирана върху смисъла психотерапия, а не както при К. Роджърс центрирана върху клиента психотерапия. Като конкретния смисъл e yникалeн зa всеки един индивид и зa paзличнитe фaзи в неговия  живот. Tой определя смисълa на живота такa: „Трябваше да научим себе си, а и след това и отчаяните хора, че от истинско значение е не какво ние очакваме от живота, а какво животът очаква от нас. Трябваше да спрем да се питаме за смисъла на живота, а да помислим за себе си като онези, пред които животът всеки ден и час поставя въпроси. Отговорът ни не трябва да е разговори и съзерцание, а правилно действие и правилно поведение. В крайна сметка животът означава да се поеме отговорност за намирането на правилния отговор на проблемите и да се изпълнят задачите, които той постоянно поставя пред всеки индивид. По време на престоя в лагера, а и в последствие до края на живота една мисъл на Ницше му дава кураж да живее: „Онзи, който има защо да живее, може да понесе почти всяко как

Към втора част

Сайта използва бисквитки,за да персонализира информацията на сайта за вас. За повече информация

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close