Гещалттерапия

 

Гещалттерапия - Биляна Стефанова -психолог Варна

 

 

  Гещалттерапията е метод основно създаден и популялизиран от Фредерик Пърлз. Неговите теоритични идеи се явяват психоанализата, гещалтпсихологията, екзистенциализмът и психодрамата, както и някой идеи от дзен–будизмът и даосизма. Самия Пърлз считал гещалт–терапията за екзестициален подход, макар в него да присъстват феноменологични и хуманистични моменти. Тя дава оригиналани виждания за личността, нейното функциониране, разстройство и пътища за терапевтично повлияване.

 

     1. Основни положения

 

  Водеща идея в философията на гещалттерапията е представата за човека като единен организъм, съставен от тяло, разум и душа. Гещалттерапията се основава на възгледа за организма като всеобхватно цяло, което взаимодейства със средата, стремейки се да поддържа равновесие (хомеостаза). Такова равновесие обаче е невъзможно поради непрекъснатото действие на различни фактори, които нарушават баланса. Такива са външните изисквания от средата и вътрешните потребности на самия огранизъм, който реагира с обратната тенденция за възстановяване на баланса. Това се нарича саморегулация. Животът, в това число психическата дейност е непрекъсната смяна на неустойчивост и разновесие. Главната причина за нарушаване на това равновесие са потребностите, като осъзнати желания или като несъзнаван дискомфорт. Потребностите възникват спонтанно, но тяхно дълбоко основание е стремежът на организма за самоактуализация: ”Всеки човек , всяко растение и всяко животно има една вродена цел–да се реализира”. Воден от тази идея организмът избира във всеки момент доминираща актуална потребност. В термините на гещалт-психологията тя се определя като фигура, като всички останали, неактуални стават фон. Наличието на фигурата е важно условие за насочване на енергията на организма към осъзнаване и удовлетворяване на потребноста, чрез правилен избор на нужното от средата. Пърлз определя реализирането на потребностите като ”завършване на гещалта”. При нормално действие човек управлява себе си и средата така, че потребностите, проявени като ясни фигури се удовлетворяват и гещалта се завършва. На негово място се появява нова потребност и нов незавършен гещалт. Така движейки се от потребност към потребност, организъмът обезпечава своето оцеляване, саморегулация и развитие. В живота обаче, саморегулацията се ограничава от различни норми, обстоятелства и намеси на други хора. Така някои гещалти остават непълни. Те като неудовлетворени потребности, неотреагирани чувства или незавършени ситуации преминават от миналото в настоящето, предизвикват душевен смут, неадекватно поведение и правят психическия живот проблематичен. Според Пърлз и сътрудниците му, натрупването на непълни гещалти води до блокиране на самоактуализацията и се явява фактор за патология.

  При удовлетворяването на потребностите организмът взаимодейства с заобикалящата го среда, осъществявайки контакт. Зоната на това взаимодействие се определя  като граница на контакта. Тя съществува само в контекста на среща на организма и средата, и изчезва когато контакта се прекрати. Тази граница е място на “психологическите събития” и там  възниква гещалта. Според ситуацията човек може да я премества навън или навътре в себе си, както и да е заличава. Здравия организъм се движи свободно от пълния контакт до избягването, а проблемния несъзнавано прилага механизми за регулиране границата на контакта, които в повечето случаи са патогенни.

  Важно условие за личностния ръст и зрялост на организма е осъзнаването. Всички усещания, чувства, възбуди, формиране на гещалти и осъществяване на контакт при нормалния индивид се характеризират с осъзнатост. Така поведението се явява в съгласие със собствените потребности, а не с външни изисквания и задължения, а контактът се осъществява без загуба на индивидуалността. При липса на осъзнатост организмът действа инстинктивно в опитите си да контролира контакта. Най-честите механизми, водещи до нарушаване границата на контакта  са:

  • Конфлуенция / сливане/

 Представлява несъзнавано отъждествяване с нещо или някой. Проявява се като затруднение в различаване на себе си и средата. Сливането заличава /размива/ границата на контакта и го препятства. Конфлуирания индивид изпитва непрестанно потребност от одобрение и не може да изрази собствените си чувства поради страх от конфликт. Противоположна на сливането е изолацията.

  • Интроекцията е невротически механизъм, чрез който индивидът приема норми, начини на поведение и убеждения, които не са негови. При него границата на контакта се премества вътре в организма. В този смисъл социализацията е съответствие на поведението с интроекцираните норми и правила, които противостоят на здравите потребности. Собственият импулс при интроекцията е заличен от изискването на “принуждаващия авторитет”. Това в обществото  се определя  като самоконтрол. Но самоконтрол, който произтича от външни изисквания. Интроекцирането на несъвместими или противоричащи идеи и правила води до личностна дезинтеграция. Противоположно на интроекцията е отхвърлянето /отричането/.
  • Проекцията е пренасяне във външния свят на неща, с които не може да се съвмести. Собствени желания и чувства се виждат в другите хора. Ако например човек се сърди на някого, но не разпознава тези чувства, безсъзнателно ги пренася в него и остава с убеждението, че той му се сърди. Така на практика не се сблъсква с другия, а с част от себе си. При проекцията границата на контакта се премества навън в другите. Пърлз различава три вида проекция: огледална-намиране в другите на черти, които счита за свои, или иска да има; катарзисна– приписване на другите на черти, които не харесва и не счита за собствени; допълнителна-приписва на другите черти, които оправдават неговите собствени. Патологическа форма на проекция е например ревността. Това е проекция на собствените желания за изневяра върху другия. Противоположна на проекцията е принадлежността. Тя също може да бъде патогенна, защото не е свързана с приемане на отговорност за всичко върху себе си и повишена склонност към чувство за вина.
  • Ретрофлексията е патологичен механизъм, който се изразява в две тенденции.  Първата е когато човек прави на себе си нещо, което би желал да направи на друг, а втората когато прави на себе си нещо, което би желал да му направят другите. Ретрофлексията е патологична когато стане привична форма на задоволяване на желанията. Важен белег за патогенност е нейната неосъзнатост и автоматично използване в социални ситуации. Най-ясен пример на ретрофлексия са формите на автоагресия. При ретрофлексията границата на контакта е преместена вътре в индивида, разделяйки го на две. При това самия контакт се губи, защото другата страна на практика е игнорирана и заместена с част от себе си.

  Тези механизми според Пърлз са полезни и необходими за временно използване в конкретни ситуации. Когато станат привичен начин на несъзнавано регулиране границата на контакта те водят до неврози.

 

     2. Механизми на разстройството

 

  Според гещалттерапията психическите проблеми се явяват в резултата на спиране или задръжка в процеса на самоактуализация, както го нарича Пърлз “нарушение на развитието” или “спиране на ръста”. Това е следствие на съществуващите противоречия между потребностите на организма и изискванията на обществото, които обикновено са насочени срещу биологическите закони на саморегулация. За разлика от Фрой, Пърлз не счита този конфликт заложен изначало. Човекът според него не е антисоциален, защото има потребност от контакт със средата. “Нито един индивид-казва той-не е самодостатъчен. Индивидът може да съществува само в средата, с която във всеки момент е едно цялостно поле“. Случва се и то твърде често социално-обусловения самоконтрол да бъде за сметка на реализацията на собствената природа. Тогава човек реагира с различни поведения, опитвайки се да възстанови баланса между собствените потребности и социалните изисквания. При това несъзнателно измества границата на контакта. Ако същата отиде твърде много извън средата става делинквент, а ако обществото навлезе твърде много в индивида става невротик. Неврозата в тези случаи се явява начин за предпазване от заплахата за съществуването на собствената индивидуалност. Невротичната личност според Пърлз не може да осъзнава своите потребности, да ги подрежда по значимост и реализира, затваряйки гещалти и освобождавайки място за нови. Тъй като незнае кои обекти на средата биха помогнали за удовлетворяване /позитивен катексис/ избягва всички и препятства контакта.

  От нормални механизми за саморегулация, проекцията, интроекцията и ретрофлексията се превръщат в невротични защити, които пречат на самоопределянето. Отъждествявайки се с другите невротикът дезинтегрира собствената си личност, като самоактуализацията се подменя с актуализация на предствавата за себе си /какъв трябва да бъде/.

   Обща особеност на всяка невроза е изпитването на невротична тревога. Тя се явява в резултат на опитите на невротичната личност да подтиска възбудата чрез самоконтрол. Неврозата е конфликт между потребностите на организма и социума, но все пак макар и с изменена  граница контакта е запазен. Ако същия бъде прекъснат за дълго се губи връзката с действителността и човек не различава фантазиите от реалните събития. Това според Пърлз е проява на психоза, свързана с налудности и халюцинации.

 

     3. Терапия

 

  Основна цел на гещалттерапията е създаване на човек способен да живее в контакт с обществото, без да бъде погълнат от него или отстранен, да съзнава ясно границата между себе си и другите. Както се изразява Ф. Пърлз “да дава кесаревото кесарю, и да оставя за себе си своето”. В този смисъл целта е личностноразвиваща се и не се ограничава в отстраняването на конкретни проблеми или симптоми. Доколкото патологията представлява нарушено равновесие, целта на психотерапевтичната интервенция е неговото възстановяване. Това се свързва с редица промени, които могат да се определят като съпътстващи подцели. Такива са: преодоляване на избягването от нежелани емоции, възстановяване контакта и нормалното взаимодействие, отстраняване на невротичните защити, ретрофлексия, интроекция и проекция, реинтегриране на личността чрез присвояване на отчуждените и части и постигане цялостност на организма. В крайна сметка терапията трябва да ускори забавения ръст и да освободи тенденцията на самоактуализация. Всички тези изменения са възможни благодарение на осъзнаването. В терапевтичната концепция осъзнаването е основен момент за интегриране на отстранените части на опита, постигане идентичност и разбиране на взаимодействието със средата. На осъзнаване подлежат телесните усещания, които трябва да ограничат влиянието на външния свят. Поведение, което се определя от телесните усещания според Пърлз е естествено и здраво. Също така чувствата, които ориентират човека, какво да прави в средата и особено важно – потребностите, които ако са осъзнавани по-лесно образуват фигури. Това избавя организма от дискомфорта на неясната неудовлетвореност и погрешните начини за удовлетворяване. Инсайта в гещалттерапията не е просто разбиране на връзката на проблемите с миналите преживявания, както при психоанализата. То е интегрирано съзнаване на частите на цялото и преживяване на интеграцията на десоциирания опит. За разлика от психоанализата, където инсайта дава отговор на въпроса “ Защо?” , в гещаттерапията акцентът е върху “ Къде? Какво? Как? “. В този смисъл инсайтът е начин да се види връзката между цялостния опит и съставляващите го части.

  Гещалттерапията не обръща внимание на причините за поведението на клиента, а на тези негови характеристики, които се проявяват в настоящето. Поради това не вижда необходимост от връщане в миналото, защото то само изплува под формата на незавършени гещалти, които трябва да се завършат в самата терапия. Като цяло психотерапевтичния процес е поставен на нивото на усещанията и чувствата, а не на интелектуалната преработка на опита.

  Пърлз има по-различно виждане за несъзнаваното от аналитичното. Според него несъзнаваното има по-широко съдържание от безсъзнателното, което включва навици, превички, вербални конструкти,  стериотипи, “слепи петна”.

 Друга съществена страна на терапията е научаването на човека да живее според правилото “тук и сега”. Фокусирана на текущите проблеми, тя дава възможност да се преживеят и осъзнаят колкото може повече жестове, телесни усещания, аромати, гласове и пр. Познаването на собствената емоционална и сензорна реалност е условие за интеграция на доверие в “мъдростта на организма”, който най-добре “знае” кое е необходимо в дадения момент.

  Съществена част от терапията е научаване на клиента на отговорност за своите чувства и постъпки. Това е важно условие за приминаването от външна поддръжка към самостоятелност. Бидейки в екзистенциална и психологическа криза, той очаква помощ от терапевта и прави различни манипулации и невротични опити да предизвика пряка поддръжка. Целта на терапията обаче е активирането на собствените му емоции, чувства и телесни усещания, за които той сам отговаря, след като бъдат осъзнати.

  Според Пърлз езика създава предпоставки за несъгласуваност и противоречие между мисли, чувства и среда. Чрез обобщения и абстрактни умозаключения човек създава езикови конструкции, които пречат на интегрирането на частите на цялото и опита. Формулира “закони”, които във всяка ситуация се стреми да докаже, като игнорира чувства, желания, усещания. Признак на такава езикова ирационалност са изрази като “Аз съм неудачник”, “ Длъжен съм” , “ Това се дължи на…”.  В гещалт-терапевтичната ситуация такива конструкти се коригират не чрез интелектуално преработване /доказване на рационалност/ , а емпирически чрез замяната им с други.

 

     4. Използвани техники

 

  • Осъзнаване

  Сбор от технически похвати, които водят до идентификация на текущите чувства.Като потапя клиента в непосредствените преживявания, терапетът създава условия за подобряване на контакта с реалността. Терапевтът само насочва към чувства, поведения и усещания, но не прави интерпретации.Тук формирането на гещалта е автономен процес и неговото завършване трябва да става без външна сила, естествено,  чрез собственото осъзнаване на актуалните потребности.

  • Работа с фантазиите

  Според Пърлз фантазията при проблемните хора често заменя реалното удовлетворяване  на потребностите. Затова може да служи  за разбиране на същите и тяхното преживяване. Техниката е особено подходяща за завършване на незавършени неща в безопастни условия.

  • Работа със съновиденията

  За разлика от Фройд, Пърлз разглежда съновидението като начин на интеграция на частите на Аза. В този смисъл всеки образ в съновидението е проекция на собственото Аз на клиента. За разлика от психоанализата, в гещалт-терапията сънищата не се тълкуват и интерпретират, а се преживяват повторно. В съновидението се съдържат проекции на незавършени ситуации и нереализирани желания, които с помощта на терапевта, клиента може да завърши.

  • Работа с метафори

  Основава се  на тяхното осъзнаване и определяне на влиянието им върху поведението на клиента.;

  • Работа с полярностите – техника на празния стол.
  • Фрустрация

  Използва се за пресичане на манипулациите на клиента с цел избягване от реалността.

  •  Амплификация/преувеличаване

  Заставяне на клиента  да засили дадено поведение, за да се види резултата. На тази техника се подлагат поведения, които терапевтът  прецени, че са подтиснати и ограничени.

  • Работа с езика /речта/

  Цели промяна на определени езикови конструкти, което трябва да доведе до подобрено себеразбиране и  подобряване на контакта със средата  при задоволяване на потребностите.

 

 

     5. Гещалттерапията, като един от използваните  подходи в психотерапията води до намаляване и изчезване на симптоматиката и подобряване на  психическото състояние на лекуваното лице. Това е възможно благодарение на това, че в процеса на терапия индивида съзрява и осъзнава  своите желания, потребности и стремежи. Научава се да живее за себе си,  в контакт с обществото, но съзнавайки ясно границата между себе си и другите. Спазвайки правилото “ тук и сега”. Поемайки отговорност  за своите чувства и постъпки, което е важно условие за  неговото съзряване и преминаване от външна поддръжка (зависимост) към самостоятелност. Зависимостта, невъзможността за вземането на решения и поемането на отговорност според психотерапията се разглеждат като едни от основните причини водещи до високо ниво на тревожност у индивида и развитие на невроза. Затова и терапиите са насочени главно към развитие на Аза на пациента. Създаване на независима и уверена в себе си личност с ясното съзнание за своите качества, умения и способности. Стремяща се към самоактуализация и развитие.

 

 

Биляна Стефанова

психолог Варна

Сайта използва бисквитки,за да персонализира информацията на сайта за вас. За повече информация

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close