Генерализирано тревожно разстройство.

  ГТР е широко разпространено заболяване, което се проявява с непрекъсната флуктуираща тревожност, мрачни предчувствия и разнообразни вегетативни разстройства. Засяга по-често млада и средна възраст, като засяга едновременно и двата пола и има известна фамилна обремененoст.

   Етиопатогенетични механизми

• Психологични фактори:

  ГТР е следствие от неразрешен психичен конфликт или от свръхмерна реакция спрямо даден външен стимул. Някои данни сочат, че пациентите с ГТР по-често от останалите са възпитани от отхвърлящи и същевременно свръхангажирани с тях майки. По една или друга причина в базисното им отношение към света преобладава чувството за несигурност и най-лоши очаквания.

1. • Биологични фактори:

-хипофункция на ГАМК-ергичната система;

-свръхсензитивността на 5-ХТ2-серотонинергичните рецептори;

-хиперактивността на хистаминергичните Х1-рецептори в ЦНС.

Настоящи оплаквания:

• непрекъсната, флуктуираща по интензивност тревожност, която не е свързана с конкретни обекти и ситуации;
• наличие на мрачни предчувствия (ще ми се случи нещо лошо..);
• двигателно безпокойство;
• вегетативна свръхактивност.

  Диагностични характеристики:

  За да се постави диагнозата, е необходимо да се установят поне три (при деца е достатъчно един) от изброените симптоми в рамките на поне 6 месеца:

• интензивна тревожност и притеснение за период от поне 6 месеца;
• индивидът е затруднен в контрола на тревожността;
• наличие на поне три от изброените симптома:

  -безпокойство;

  -лесна умаляемост;

  -затруднение в концентриране на вниманието;

  -раздразнителност;

  -мускулно напрежение;

  -разстройство на съня (трудно заспиване, повърхностен сън)

  Симптомите следва да увреждат годността на индивида да се справя с всекидневните си задължения, за да може да се постави диагнозата ГТР.

  Лечение- психотерапия, като при необходимост се включват и медикаменти.