Генерализирано тревожно разстройство.
ГТР е широко разпространено заболяване, което се проявява с непрекъсната флуктуираща тревожност, мрачни предчувствия и разнообразни вегетативни разстройства. Засяга по-често млада и средна възраст, като засяга едновременно и двата пола и има известна фамилна обремененoст.
Етиопатогенетични механизми
- Психологични фактори:
ГТР е следствие от неразрешен психичен конфликт или от свръхмерна реакция спрямо даден външен стимул. Някои данни сочат, че пациентите с ГТР по-често от останалите са възпитани от отхвърлящи и същевременно свръхангажирани с тях майки. По една или друга причина в базисното им отношение към света преобладава чувството за несигурност и най-лоши очаквания.
-
- Биологични фактори:
-хипофункция на ГАМК-ергичната система;
-свръхсензитивността на 5-ХТ2-серотонинергичните рецептори;
-хиперактивността на хистаминергичните Х1-рецептори в ЦНС.
Настоящи оплаквания:
- непрекъсната, флуктуираща по интензивност тревожност, която не е свързана с конкретни обекти и ситуации;
- наличие на мрачни предчувствия (ще ми се случи нещо лошо..);
- двигателно безпокойство;
- вегетативна свръхактивност.
Диагностични характеристики:
За да се постави диагнозата, е необходимо да се установят поне три (при деца е достатъчно един) от изброените симптоми в рамките на поне 6 месеца:
- интензивна тревожност и притеснение за период от поне 6 месеца;
- индивидът е затруднен в контрола на тревожността;
- наличие на поне три от изброените симптома:
-безпокойство;
-лесна умаляемост;
-затруднение в концентриране на вниманието;
-раздразнителност;
-мускулно напрежение;
-разстройство на съня (трудно заспиване, повърхностен сън)
Симптомите следва да увреждат годността на индивида да се справя с всекидневните си задължения, за да може да се постави диагнозата ГТР.
Лечение- психотерапия, като при необходимост се включват и медикаменти.