Koгнитивна психотерапия III

Биляна Стефанова - психолог от Варна

Когнитивната психотерапия вкл. в себе си и използването на някои специфични методи, които са насочени към разкриване и проверка на грешните представи и дезадаптивни умопостроения (мисли), като в пр-са на терапията пациента се научава да:

–   Да проследява своите негативни автоматични мисли;

– Да разпознава взаимовръзката между собствените мисли, емоции и поведение;

– Да анализира фактите, потвърждаващи или опровергаващи неговите представи;

– Да изработва по-реалистична оценка, и представи за нещата;

– Да идентифицира дисфункционалните убеждения, предразполагащи го към изкривяване на опита.

 

  Основните методи на когнитивната терапия са:

  1. Методи за разкриване на автоматичните мисли: – осъществяват се чрез разпитване на пациента, чрез разкриване на неадаптивните визуални образи, чрез проиграване на роли.
  2. Методи за поверка на обосноваността на автоматичните мисли и на когнитивното им реконструиране.-пациента може да се откаже от неадаптивната мисъл само тогава, когато бъде убеден, че тя е невярна.

–         Проверка на обосноваността на автоматичната мисъл и следствията от нея;

–         Подбуждане към проверка на неадаптивната мисъл в реално действие;

–         Сравняване с другите;

–         Метод на разкриване на логическите несъответствия в системата  от убежденията на клиента;

–         Метод на катарзиса;

–         Метод на идентификацията;

–         Метод на отвличането;

–         Метод на записването на събитията от деня;

–         Метод на разигравания на роли;

–         Метод на трите колони;

–         Реатрибуция;

–         Преопределяне;

–         Децентрализиране

  Прилагане на когнитивната терапия като подход е най-пригоден за хора способни към интроспекция и разсъждения относно своите мисли и въображаеми образи. Тя се прилага в случаите, когато проблема може ясно да се дифинира и има когнитивно изкривяване. Не се препоръчва нейното използване при пихози.

  Когнитивната терапия е особено резултатна при тези пациенти, които могат да се фокусират над собствените автоматични мисли и имат необходимата воля и стремеж към оздравяване. Този вид терапия е насочен към „особени” клиенти-такива, които имат достатъчно високо интелектуално развитие, склонност към рефлексия и самоанализ. Когнитивната терапия може да бъде полезна тогава, когато пациентът поема отговорността за опознаване на своите емоции и за изменение на мислите си.

  Първоначално, когнитивната терапия се е използвала за леч-е на невротични разстройства. Понастоящем тя се използва и при личностни разсройства, психотични съст-я.

  Нужно е да се отбележи, че има редица фактори, които затрудняват реализацията на когнитивната терапия.

–         негативни убеждения за когнитивната терапия и самия терапевт;

–         високо ниво на тревожност на пациента;

–         отсъствие на съгласие на целите на терапията;

–     „грубост” на психическата организация на пациента, неговата неспособност към рефлексия, към организирането на психотерапията като изследователски процес;

–    психическа неадеватност,т.е  наличие на психопатологична симптоматика-халюцинации и други.

  Когнитивната терапия е ефективна най-вече в следните случаи:

–         Депресия;

–         Тревожни разстройства и социални фобии;

–         Суицидни мисли;

–         Панически разстройства;

–         Хранителни разстройства-булимия и анорексия.

  Прилагането на този вид  терапия се осъществява в няколко на брой , последователни сесии, разделени на начални и по-късни такива. Обикновено те са около 20-25 на брой.

   По време на началната сесия терапевта трябва да създаде отношения на сътрудничество с клиента, да определи проблема (да се направи списък на проблемите). В следващите сесии вече започва анализ на проблема, състоящ се от две части – функционален и когнитивен анализ. А в по-късните психотерапевта пренася акцентът  на неадаптивните мисли, които се подлагат на логически анализ . Към края на терапията терапевта отстъпва активната позиция на клиента и психотерапията  постепенно преминава към автотерапия.

  Според Бек всеки човек има определена предразположеност, уязвимост към дадени психотравмиращи ситуации. Тя е свързана с личностната структура на човека, която на свой ред представлява съвкупност от когнитивни схеми, формирали се в резултат на индивидуалния жизнен опит на личността. Всяко разстройство има собствено типично когнитивно съдържание. И А. Бек смята, че когнитивните профили на депресията, тревогата и др. разстройства са различни и изискват съвършени различни терапевтични подходи.

Харесва ли ви това? Споделете го :

Сайта използва бисквитки,за да персонализира информацията на сайта за вас. За повече информация

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close