Фобийни разстройства

Фобийните разстройства могат да се разделят на три групи:

    • Прости фобии:

  Често срещани състояния, които не винаги достигат  характер на психично разстройство.Тревожността при тях се обуславя от конкретна ситуация или обект.  Засяга по-често жени. Началото на заболяването е обикновено в детска възраст, но за ситуативните фобии се наблюдава пик към средата на 20-те години.

Клинична картина:

    • изразен прекомерен или безпочвен страх от наличие (или очакване) на обекти или ситуации;
    • излагането на тези ситуации предизвиква реакция на тревожност, която може да е неотличима от панически пристъп;
    • индивида осъзнава, че страхът е безпочвен и прекомерен;
    • отбягването, тревожното очакване или дистресът в определена ситуация, смущават всекидневните дейности, професионалното функциониране, социалните активности или отношения, или се появява изразен дистрес към фобията;
    • не се установят необходимите за поставяне на друго разстройство симптоми;

Касае се за фобийно разстройство, когато то е предхождащо, а не е симптом на други психични или соматични заболявания.

 

  Наблюдават се следните субтипове:

 

  • субтип фобии към животни /най-често има начало в детството/;
  • субтип фобии към природни явления и обекти от околната среда /с начало в детството/;
  • субтип фобии към кръв-инжекциия-нараняване-/   унаследява се фамилно/;
  • субтип ситуативни фобии – наблюдава се фобийна тревожност и страх при определени ситуации (тунели, мостове, асансьори и др). Установени са два пика на началото на заболяването – в детството и в средата на 20-те години. Открива се наличие на фамилност в определените субтипове.
  • друг субтип. Избягване на ситуации водещи до повръщане; пространствена фобия-страх от падане; детски страх от силни шумове…

Лечение:

  • Психотерапията е водеща-поведенческа десензибилизация към съответните обекти и ситуации, малки стъпки, подкрепа на желаното поведение. Медикаментозна терапия само при необходимост.
  • Социална фобия (социално тревожно разтройство)

 

  Социалната тревожност е страх от социални ситуации и взаимоотношения с други хора, които автоматично водят до чувство на разколебаване, оценка и низходящо положение. Като тук основното е страха на индивида да не бъде оценен в негативен план от другите, което предизвиква усещания за неадекватност, излагане в обществото, унижение или депресия. С еднаква степен е проявява и при двата пола, често се среща, но рядко се диагностицира, докато не напредне във времето. Най-често се появява в края на юношеството. Социалната тревожност е проблем, когато индивида изпитва напрежение, когато е сред други хора, а се чувства добре когато е сам.

 

Етиопатогенетични механизми:

 

  • генетични;
  • мозъчна невротрансмисия;
  • развитие-3г, периода 6-8г, ученическите години и свързаната с тях необходимост от социална изява. Психотравмиращи събития в тези периоди могат да имат съществено значение за появата на социална фобия.

 Индивида със социална фобия осъществява непълноценни социални контакти. Той не е в състояние да възприема адекватно другия участник в контакта, защото всичките му мисли и чувства са насочени към самонаблюдение. Реалния събеседник е заместен с въображаем образ на съдник. Собствените емоции и телесни усещания са основната информация, която пациента долавя по време на общуването, лишавайки се по този начин от реална и полезна обратна връзка.

Настоящи оплаквания:

 

Преживявания на страх в следните ситуации:

  • когато се запознават с нови хора;
  • когато са подложени на критика и негативна оценка;
  • когато са център на внимание;
  • когато са наблюдавани от други хора;
  • когато се срещат с овластени лица;
  • когато трябва да се изявяват пред други (особено непознати) хора.

  Социалната тревожност може да се изяви и в други социални ситуации, които не са изброени.Чувствата на притеснение, смущение или унижение доминират при това разстройство и често водят до отбягване на притеснителните места или ситуации, а при необходимост да бъдат понесени това се постига с подчертано усилие и напрежение, вкл. симптоми наподобяващи панически пристъп.

Диагностични критерии:

 

  • изразена персистираща тревожност от една или повече социални ситуации или при социална изява;
  • излагането на една от тези ситуации води почти неотменно до страх, който силно наподобява панически пристъп;
  • индивидът признава, че неговия страх е прекомерен и безпочвен;
  • индивидът се стреми да избягва социалните ситуации, които предизвикват страх;
  • отбягването, тревожното очакване или дистресът значително смущават социалното функциониране на индивида;
  • при лица под 18г.продължителността е поне 6мес;
  • симптомите не са пряка последица от соматично заболяване, симптоми на друго психическо разстройство или зависимост от наркотични вещества, психостимуланти или лекарства.

Лечение:

  Медикаментозна терапия се налага понякога-антидепресанти и бензодиазепини (за кратко). Психотерапията е задължителна, като тя е насочена към:-изграждане на Аза на индивида, работа със семейството, обучение в похвати за справяне с напрежението, репетиране на социални умения, репетиране на желаното поведение.

  • Агорафобия

  Агорафобията е силен страх от ситуации, от които е трудно да се избяга или да бъдат напуснати. Опасенията на индивидите се фокусират върху хипотетично получаване на панически пристъп в ситуации, където немогат да получат незабавна помощ (оживени, открити пространства, градски транспорт, супермаркети, театри, кина, гари, подлези, митинги, тълпи и др.). Те обикновено избягват местата, където са получавали  панически пристъпи. В някои случаи присъствието на придружител понижава страха. Агорафобията се съчетава твърде често с паническо разстройство.Разстройството по-често засяга жени, като началото е между 20-30г.

Настоящи оплаквания:

  • страх, че ще им прилошее;
  • страх, че ще получат криза или пристъп, ако се озоват в супермаркет,театър,трамвай и др.
 Диагностични характеристики:


Харесва ли ви това? Споделете го :