Търсещият себе си

 

 

Търсещият себе си - Биляна Стефанова - психолог Варна

 

Отишъл един човек при баща си и го попитал:
– Защо не мога да открия щастието? Нищо не ме радва в тоя свят. Посъветвай ме, какво да сторя?
– Има само един път към щастието – отговорил бащата. – Ще го откриеш когато откриеш себе си. Намериш ли себе си, щастието само ще дойде при тебе.

Тръгнал синът да търси себе си. Стигнал до една гостилница, бил гладен, а и трябвало да пренощува някъде. Решил да попита собственика:
– Сигурно много хора минават от тук. Да сте виждали случайно някой, който прилича досущ като мен?
– Не съм виждал такъв човек – поклатил глава собственикът. – Но ей там има табло за обяви, може да напишеш една.

Погледнал таблото, чудел се какво съобщение да остави. Накрая просто написал: „Търся себе си.“
На другия ден търсачът отново тръгнал на път. Винаги щом срещнел някого, го питал дали не е виждал човек, който прилича на него. Но всички клатели глави отрицателно. Много се натъжил, явно не му било писано да бъде щастлив. Стигнал до едно село и решил да остане за няколко дена, да си почине от дългия път. Срещнал един дядо, попитал го къде може да отседне.

– Ела вкъщи – предложил му старецът, – откакто бабата умря съм много самотен. Добре ще ми дойде малко компания.
Благодарил и се отправили към дома му.
На следващия ден станал рано, приготвил закуската, нахранил животните, изчистил яслите. Станал дядото и като видял какво сторил гостът му, очите му се насълзили.
– Много ти благодаря, синко! – рекъл. – Де да имаше повече хора като тебе.

– Като казваш така, дядо, да си виждал случайно някой, който досущ прилича на мен? – попитал с надежда.
– Де да бях виждал, синко, ама не съм. Кого търсиш, брат си ли?
– Не, дядо, себе си търся. Много съм нещастен. Баща ми ми каза, че ако намеря себе си, щастието само ще ме намери.

– А защо си нещастен? – попирал старецът.
– Защото не живея живота, който искам. Работя работа, която не харесвам, за да трупам пари, които дори не ме правят щастлив. Смея се когато ми се плаче. Усмихвам се на хора, които ме одумват зад гърба. Държа се така, че всички да ме харесват и въпреки това, винаги се намира някой да ме сочи с пръст. Предпочитам по-простичък живот, но без този фалш.

Нищо не казал дядото, станал отворил един шкаф и извадил от там една маска. Подал я на търсача.
– Какво е това? – попитал.
– Ще намериш себе си при реката. Чакай там. Сложи тая маска и се оглеждай във водата. Не след дълго ще се появи и този, който търсиш.

Скочил радостен младежът, сложил маската и хукнал към реката. Стоял и чакал, гледал образа си, но никой не идвал. Минали няколко часа. Уморил се той да носи маската, пречела му да диша, задушавал се. Махнал я и я хвърлил в реката. Поел глътка свеж въздух и се почувствал по-добре. Погледнал надолу и видял лицето си във водата. Истинското си лице, без маската, която го задушавала.

 

„ Благодаря, дядо, че ми отвори очите! Няма нищо по-освобождаващо от това да бъдеш просто себе си.“

 

     Силвия Жекова

 

Биляна Стефанова

психолог Варна

Харесва ли ви това? Споделете го :