Стрес и психотравма

Стрес и психотравма - Биляна Стефанова - психолог от Варна

 

  Стресът представлява цялостна нервнофизиологична реакция на организма на определени  дразнения, нар. стресори. Те могат да бъдат от различно естество-дистантни, психологични, директни, материални, идеални, ендогенни, екзогенни и други.  Според Х. Селие стресът е мобилизация на ресурсите на организма за справяне при екстремни условия с цел възстановяване на равновесието на средата – външна и вътрешна.

  Стресът може да е положителен или отрицателен.

 Положителен или удоволствия стрес е налице, когато  удовлетворява определени витални, инстинктивни, материални, идеални, морални и др. потребности и интереси, т.е когато резултата съвпада с предварителната програма и очаквания на индивида и когато не предизвиква телесни и психични разстройства.

 Неинтензивния отрицателен стрес също може да завърши благоприятно при справяне с неблагоприятната ситуация или да прерасне в патогенен стрес.

 Отрицателния, неблагоприятен, неудоволствен и вреден патогенен стрес е налице, когато не настъпва удовлетворяване на определени, физически, материални, интелектуални, морални потребности и  интереси, когато резултатът не съвпада с предварителните очаквания на индивида и когато предизвиква телесни и психични разстройства. Според класификацията на Селие положителният, нормалният се означава като стрес, а отрицателният, водещ до нарушена телесна и психична хомеостаза-като дистрес.

При отрицателния стрес разграничаваме следните фази:

  1. Начална фаза на напрежение, алармена реакция;
  2. Фаза на мобилизация, съсредоточаване;
  3. Фаза на справяне, респ. компенсация – която завършва благоприятно, ако са налице достатъчно физични, нервнофизиологични, ендокринни, имунни и др. възможности и резерви на индивида, за да се справи със съответните заплахи или неблагоприятни дразнители, физически травми, инфекции и др. Когато това е невъзможно, стресовата реакция преминава в следващата фаза.
  4. Фаза на невротичен срив, на декомпенсация, дезинтеграция, респ. психосоматични, соматопсихични, невротични, психични разстройства и заболявания.

Чест спътник на стреса е  и психотравмата, която за разлика от стреса (двупосочно явление с благоприятен или неблагоприятен х-р, стечение на обстоятелства, преумора, не винаги осъзнато напрежение)  е еднопосочно, изключително неблагоприятно, най-често осъзнато, патогенно, афектно преживяване, обусловено от различни социално-психологични причини с точно определена фабула, конфликт , трудна жизнена ситуация. Освен това при психотравмата, за разлика от механизмите на стреса, протичат на по-високо ниво в ЦНС.

Психотравмата, в дословен превод ”душевна рана” е с болестотворно действие на свръхсилен и осъзнат като неблагоприятен и неприятен дразнител. Като трябва да се има предвид, че не всяка неприятна, застрашаваща, скръбна, мъчителна случка е психотравма за дадена личност; и най-застрашаващи и катастрофални събития могат да не пихоптравматизират издръжливи лица и обратно – незначителни вълнения могат да се понасят , като травма от нежни, раними хора. Или накратко психотравмата представлява болезнен спомен, който, обсебвайки личността, разстройва връзките му с другите личности и/или околната среда. И психотравмата като стреса минава през няколко фази.

  1. Фаза на първоначално възникване на интрапсихичен конфликт или състояние, изразяващо се с интензивно негативно емоционално напрежение, което се манифестира с раздвоение, мъка, тревожност, страх, вина, болка и други;
  2. Фаза на мобилизация и надежда за справяне, според телесните и психологичните възможности на личността, с възникналата ситуация.
  3. Фаза на преодоляване, освобождаване, пълно осъзнаване, свикване, дори забравяне, преизграждане, отреагиране на интрапсихичния конфликт.Изходът е възтановяване на психофизиологичното равновесие на личността;
  4. Фаза на емоционален срив , душевна рана, болезнен спомен или фаза на психосоматични, психоневротични, психогенни, соматопсихични, психоневротични разстройства.

Несправянето на организма със стреса или психотравмата и изпадането в състояние на дистрес  води до някои промени в телесните реакции /като трябва да се има предвид, че всичко е индивидуално и зависи от личността, организма на индивида, генетични фактори и предиспозиции/:

  • Промени в кръвната захар-хипо или хипергликимия;
  • Повишаване нивото на холестерола в кръвната плазма;
  • Повишаване на мастните кисилини;
  • Повишаване на температурата при инфекции и др.;
  • Промени в кръвната картина-лимфоцитоза, еозинофилия;
  • Телесно тегло-отслабване или напълняване;
  • Липса на апетит;
  • Обложен език;
  • Белтък и др. промени в урината;
  • Промени в кожата , космите , ноктите;
  • Увеличение на ч.др. и далака при инфекции;
  • Ускоряване на СУЕ(РУЕ) при инфекции и др.;
  • Обща отпадналост, астения;
  • Блокаж на кислорода от холестерола до кръвоносните съдове;
  • Отлагане на холестерол в кръвоносните съдове;
  • Промени в R-R- интервалограмата на ЕКГ;
  • Повишена киселинност в урината.

Психични и психологични реакции при стрес и психотравми:

  • Агресивност-състояние на гняв, конфликтност;
  • Апатия – чувство на безразличие, на дезинтерисиране;
  • Вина – чувство за малоценност, за безполезност;
  • Депресия – потиснато настроение,безперспективност;
  • Разсеяност – неспособност за концентрация на вниманието;
  • Кошмарни сънища –
  • Липса на настроение – лошо самочувствие, дискомфорт;
  • Повишена чувствителност, свръхчувствителност;
  • Повишена възбуди мост – все нещо ни дразни;
  • Повишена раздразнителност;
  • Повишена нервност, повишено чувство за напрежение;
  • Разочарование при неуспех, при несполуки и др.;
  • Самотност, чувство за изолация;
  • Тревожност, безпокойство;
  • Безпомощност;
  • Мрачно настроение;
  • Безперспективност;
  • Сензитивност, лесна емоционална ранимост;
  • Емоционална неустойчивост, лабилност, вариабилност;
  • Страх, мъка, отчаяние;
  • Снижена толерантност;
  • Ревност;
  • Мнителност, съмнителност;
  • Хиперсоциалност, повишено чувство за дълг;
  • Ригидност-трудно променяща се гледна точка;
  • Недоверие;
  • Нерешителност и др.

 Клиничния опит показва, че при определена част от болните напрежението и превъзбудата на ЦНС, предизвикани от стресови и психотравмени ситуации, изпълняват ролята на пусков фактор за възникване на различни телесни, неврологични и психични заболявания. Особено важно значение в тази насока имат интензивните емоционални преживявания, които стимулират симпатиковата или парасимпатиковата възбуда и водят до емоционален или асоциативно-информационен срив в ЦНС.

 При тежки стресови и психотравмени преживявания в организма ни, настъпват различни разстройства в психофизиологичната мозъчна невродинамика с прояви от страна на психичните, неврогенните, невровегетативните, невромедиаторните, хормоналните, ензимните, имунните, витаминните, метаболитните и др. системи. А именно тези разстройства водят до възникването на група заболявания наименувани като –

 Психосоматични и соматопсихични заболявания:

  • Сърдечно-съдови заболявания- сърдечна невроза,артериална хипертония, ритъмни нарушения на сърдечната дейност, стенокардия, коронаросклероза, сърдечна и мозъчна артериосклероза, сърдечен инфаркт, мозъчни инсулти, болест на Рейно, болест на Бюргер, съдово главоболие;
  • Болести на ендокринната с-ма-тиреотоксикоза, захарен диабет, болест на Адисон, синдром на Къшинг;
  • Болести на храносмилателната с-ма – язва на стомаха или дванадесетопръстника, гастрит, ГЕР, колит;
  • Рак и новообразувания;
  • Болести на дихателната с-ма-астма и сенна хрема;
  • Автоимунни и алергични заболявания;
  • Сексуални разстройства;
  • Аменорея;
  • Ендометриоза;
  • Дизменорея;
  • Предменструален синдром;
  • Поликистоза;
  • Менопаузен синдром;
  • Психични заболявания – депресия, тревожни разстройства /социална и генерализирана тревожност, фобии, обсесивно-компулсивно разстройство, паническо разстройство/, хиперактивност, биполярно-афективно разстройство , шизофрения и др.

 Здравето изисква навременно справяне със стреса, за да можем да предпазим организма от изпадането в състояние на дистрес и от възникването  на заболявания. Но ако малко сме позакъснели и е вече налице някое от гореописаните заболявания –може да бъде проведена съпътстваща основното лечение психотерапия, в резултат на която, могат да бъдат редуцирани или извадени медикаментите и болния да навлезе в фаза на  оздравяване. Основно правило в медицината е, че за да има трайно излекуване се атакува причината за възникване на заболяването, а не се лекуват само симптомите. Това правило важи с пълна сила и за психичните заболявания.

       

       из “ Стрес и психотравма „

       Проф. д-р Никола К. Узунов

 

Биляна Стефанова

психолог Варна

 

Харесва ли ви това? Споделете го :