Понякога аз съм аз, а езикът е моята маска

Понякога аз съм аз, а езикът е моята маска - Биляна Стефанова - психолог Варна

 

  Кое ме кара  да продължавам да се крия зад въпросите? Искам околните да ме обичат, да ме харесват, да ме приемат, да са  доволни, че познават толкова приятен и мил човек като мен. Страхувам се да бъда отхвърлен, изоставен, критикуван и необичан.

 Ето защо отварям сандъка със сценичните костюми и се дегизирам: слагам  кръгъл нос, малко руж, екстравагантна шапка, смешни обувки, не забравям костюма с вратовръзката ( добрия тон е много важен ). С тяхна помощ те мамя, заблуждавам, лъжа…

 Ти приемаш маскарада ми, обичаш го, възхищаваш му се …  Ако  внимавам и съм убедителен, може дори да не разбереш. Че съм маскиран, и да повярваш, че общуваш с истинското ми Аз.

 Един ден ще осъзная, че съм дегизиран, и ще усетя, че ми липсваш. Ще поискам да ме видиш… Да видиш истинското ми лице.

 Тогава ще сваля изкуствения нос, ружа, шапката, обувките, костюма и вратовръзката. Ще прибера всичко обратно в сандъка и ще го преместя някъде по-далеч, за да не се пречка.

 

Ето ме.

       Сега съм аз.

           Ела при мен.

               Погледни ме.

                    Докосни ме.

                          Почувствай ме.

                                 Чуй ме…

                                       Аз съм.

 

 Вярно, че сега хората , които ме отхвърлят, са много повече, а тези, които ме обичат -много по-малко. Но когато те намеря – точно теб – и ти ме приемеш такъв, какъвто съм … Радостта ми е безкрайна! Представи си само. Безгранична!

 

 Не се маскирай заради мен! Аз не искам нищо друго, освен да бъда с теб!

 

     Хорхе Букай

     

 Биляна Стефанова

психолог Варна

Харесва ли ви това? Споделете го :