Обич

Обич - Биляна Стефанова-психолог-Варна 

 Разказват, че една нощ, когато всички вкъщи спели, петгодишния Ернесто станал от леглото си и отишъл в стаята на родителите си. Застанал край леглото от страната на баща си, дръпнал завивката и той се събудил.

– Каква заплата получаваш, татко? – попитал Ернесто.
– Ммм… какво?- казал бащата в просъница.
– Каква заплата получаваш на работа?
– Сине, дванайсет през нощта е, отивай да спиш.
– Да, татко, отивам, но твоята заплата каква е?
Бащата се надигнал в леглото и с гневен шепот наредил на сина си:
– Лягай си веднага, не е твоя работа да питаш! Особено пък посреднощ! – И посочил вратата.
Ернесто навел глава и се запътил към стаята.
На следващата сутрин бащата си казал, че е бил прекалено строг и че любопитството на детето не заслужавало толкова сериозно порицание. Когато семейството се събрало на вечеря, бащата решил да поправи грешката си.
– Ернесто, снощи ти ми зададе въпрос. Отговорът е, че заплатата ми е 2800 евро, но с удръжките ми остават около 2200.
– Ама че много пари печелиш, татко! – възкликнал Ернесто.
– Не са чак толкова, сине, има много разходи.
– Аха… и много ли часове работиш?
– Да, сине, много часове.
– Колко, татко?
– Цял ден, сине, цял ден.
– Аха – кимнало момченцето. – Значи имаш много пари, нали?
– Стига си разпитвал. Прекалено си малък, за да говориш за пари.
В стаята настъпила тишина и смълчани, всички се разотишли по спалните си.
Същата нощ Ернесто отново влязъл в стаята на родителите си и събудил баща си. Този път носел лист хартия, върху който били надраскани някакви изчисления.
– Татко, можеш ли да ми дадеш назаем пет евро?
– Ернесто…. Два през нощта е! – простенал баща му.
– Да, но можеш ли…
Бащата не го оставил да довърши въпроса си.
-Значи затова разпитваш колко печеля, нахален сополанко. Връщай се веднага в леглото, преди да съм те напердашил… Вън! Марш в леглото!
Ернесто се разплакал и се прибрал в стаята си. Половин час по-късно, може би разкаян заради избухването си, може би заради намесата на майката или просто защото чувството за вина не му позволявало да заспи, бащата отишъл в стаята на Ернесто. Спрял се на прага и го чул тихичко да плаче. Седнал на леглото и му казал:
– Извинявай, че ти се развиках, Ернесто, но е два през нощта, всички спят, няма нито един отворен магазин. Не можа ли да почакаш до сутринта?
– Да, татко- отговорило детето, все още разплакано.
Бащата извадил портфейла от джоба си, намерил банкнота от пет евро и я оставил на нощното шкафче.
– Ето ти парите, които ми поиска.
Ернесто избърсал сълзите си в чаршафа и се спуснал към гардероба. Извадил тенекиена кутия, а от нея – няколко монети от по едно евро. Добавил петте евро към тях и преброил на пръсти колко пари има.
След това взел парите и ги поставил на леглото пред баща си, който го наблюдавал усмихнат.
– Сега вече са точно. Девет евро и петнадесет цента – казал Ернесто.
– Чудесно, сине. Какво ще правиш с тези пари?
– Ще ми продадеш ли един час от времето си тате?

Харесва ли ви това? Споделете го :