Любовта и вкопчването…

Любовта и вкопчването - Биляна Стефанова - психолог от Варна 

 За да могат връзките ни, особено тези с най-скъпите ни хора, да са доставящи наслада, ние трябва да съумеем да разтворим длан, да се научим да се обвързваме, но не водени от противното желание да улавяме, да контролираме и да задържаме, а от намерението за истинска среща с другия, която може да донесе наслада единствено ако сме свободни.

 Мнозина смятат, че ако не се вкопчат, означава че не се обвързват. Не споделям това мнение, но го разбирам. Заблуждението идва от схващането, че понеже се вкопчвам само в тези, които са важни за мен, то това вкопчване е доказателство за интереса ми към тях и следователно, ако не се вкопчвам, то тогава ще бъда заподозрян в нежелание за обвързване, в липса на обич.

 В противоположния край са онези, които мислят по същия начин, но предлагат точно обратното. Да избягаш страданието от болката, като не се обвързваш с никого и нищо. Според мен това е една възможност. Начин да живееш на този свят, едно културно, заучено, възприето и често репетирано правило, но в никакъв случай препоръчителна възможност. Ако човек иска да се застрахова срещу страданието, може би цената, която ще плати, е да не познае любовта; да не се обвързва емоционално с нищо и никого. Вероятно няма да си спести страдание, но ще страда много по-малко; със сигурност обаче ще пропусне възможността да се наслаждава на общуването. Няма начин да изпита наслада, ако упорито избягва болката. И ако искаме да не страдаме ”твърде много”, решението е не да не обичаме, а да не оставаме вкопчени в това, което вече го няма.

 Решението е да се наслаждаваме на момента, докато трае, и да направим всичко, докато трае, да бъде прекрасен. Това, което искам да кажа, е да изживяваме пълноценно всеки миг от живота си и да не натоварваме утрешния ден с мисълта за предишния, който е бил тъй прекрасен. Моята представа за обвързването е да се отдадем на случващото се в настоящия момент, а не в някакъв бъдещ.

Смятам че вкопчването в определени неща и хора, означава да живеем, подхранвайки това, което вече го няма.

 Какво ще стане , ако решим да преоткриваме връзката си с другия всеки ден, какво ще стане, ако подновяваме обвързаността си с другия всяка нощ. Нима ще бъде една неангажираща връзка? Мисля, че е точно обратното.

 Средство, чрез което ще избегнем страданието не е необвързаността, а умението да не се вкопчваме. Ако това, което те е дарило с толкова наслада, утре приключи, бъди готов да го оставиш да си иде, но докато то трае, нека да му се отдадем напълно.

 

   Хорхе Букай

 

Биляна Стефанова

психолог Варна 

Харесва ли ви това? Споделете го :
сподели във фейсбук