Когнитивна психотерапия II

 Биляна Стефанова - психолог от ВарнаЗа разлика от психоаналитиците, когнитивните терапевти работят със съзнателното съдържание на психиката на хората. Предполага се, че мислите и образите, въздействащи върху поведението, са не много дълбоко скрити в безсъзнателното.

  Тук терапевта не интерпретира изказванията на пациента, а го поощрява към самоизследване. А.Бандура счита, че един от най-ефективните способи за изменение на мислите, образите и убежденията е изменението на поведението.

   В сравнение с психоанализата когнитивната терапия е краткосрочна и вкл. три основни момента:

–       Когнитивна ориентация-помощта оказана на пациента се състои в това той да се научи правилно да мисли, тъй като всичките му проблеми произтичат от нарушения в мисленето;

–         Емпиризъм-насоченост към решаване на конкретни проблеми, а не към преработка на дълбоки личностни травми;

–         Задължителен елемент на леч-ето е домашната работа на пациента.

  Според когнитивните терапевти емоционалните и поведенческите проблеми са свързани с нарушени когнитивни процеси. Напр., ако човек  реагира със страх на чукане на вратата(„това е грабител”), то в основата на такъв логически извод  и основаната на него емоционална ракция (страх) могат да лежат малко осъзнати убеждения, като например такива от типа на: „всички хора са опасни”. Мислите, които пречат да се справи човек с жизнените ситуации, предизвикващи вътрешна дисхармония и болезнени емоционални реакции, Бек нарича неадаптивни мисли. Неадаптивните мисли се характеризират с „,автоматичност”, „егосинтонност”, слаба осъзнатост, трудна достъпност и устойчивост. Бек ги нарича „автоматични „ мисли във връзка с това, че те възникват от самосебе си, непроизволно. Автоматична мисъл е тази мисъл, която първа възниква у човека, когато той се сблъска с някоя ситуация. Във възприятията на човека те възникват рефлекторно – без предшестваща рефлексия или разсъждения. Те правят впечатление на правдоподобни (истинни) и могат да се сравнят с убежденията, които родителите казват на доверчивото дете.

  Автоматичните мисли като правило, не се осъзнават от човека, но това не значи, че те се намират в безсъзнателното пространство (изтласкани, потиснати).Бек счита, че човек, ако не е подготвен, може да не забележи появата на автоматичните мисли. Независимо от това автоматичната мисъл създава определена емоционална реакция, която на свой ред дава тласък за възникването на ред други мисли. Тези мисли определят формата на човешката реакция на някакво събитие. Затова един от най-важните моменти в когнитивната терапия е разбирането (идентификацията) от пациента на собствените автоматични мисли. Пациентът може да съобщава за множество ситуации, в които у него възниква необяснима тревога. Тя става разбираема само тогава, когато той възстанови мислите, възникващи в отговор на психотравмиращата ситуация. Автоматичните мисли може да бъдат слабо осъзнати във връзка с нейното бързо протичане, което ги прави трудно достъпни в терапията. Те се основават на дълбоки базови убеждения, специфични за дадения тип характер. Автоматичните мисли пораждат негативни емоции, които на свой ред, закрепват тези мисли. Те изкривяват реалността, което от своя страна ги прави дезадаптивни.

  Бек описва следните видове изкривявания: произволни заключения; избирателно абстрахиране; свръхгенерализация; преувеличение и минимизация; персонализация; дихотомно мислене;  приемане на всичко за своя сметка.

  В хода на терапията следва да се помогне на пациента да осъзнае посочените по-горе типове когнитивни изкривявания. Събира се  и информация относно предприетите до този момент от него стъпки за решаването им. След това терапевтът включва, вгражда своите рационални основания в обяснението, дадено от пациента, представяйки  му ги като алтернативен способ за тълкуване на проблема.

Психотерапията вкл.  в себе си следните етапи:

          I.      Идентификация – разпознаване на неадаптивните мисли.

 За тази цел се използва техника за съсредоточаване върху мислите, възникващи в резултат на психотравмиращи ситуации и „проиграване”  на психотравмиращата ситуация във въображението. Като при това пациентът следва да се помоли да наблюдава за възникващите автоматични мисли. Едновременно с това могат да се използват въпроси, позволяващи на пациента да се придвижи към дълбоките, лошо осъзнавани неадаптивни убеждения. Задачата на терапевта е да разкрие заедно с пациента тези негативни индивидуални модели, които характеризират неговото мислене, като това може да се постигне със задаването на множество въпроси.

Бек дава списък на най-разпространените видове неадаптивни мисли:

  •  Негативно мнение за себе си;
  •  Критично чувство по отношение на себе си и усещане за безполезност;
  •   Постоянно негативно интерпретиране на събитията;
  •   Очакване на негативни събития в бъдеще;
  •   Чувство на замаеност (ошашавеност)

  След като мислите са идентифицирани, терапевтът, работейки с пациента, започва да му демонстрира как са свързани те с емоционалните нарушения.

            II. Отделяне.

  Същността на този етап се състои в това, че пациента е длъжен да застане на обективна позиция по отношение на собствените си мисли, т.е да се отдели от тях. В резултат на което пациента разбира, че тези мисли са налице, че те му пречат и предизвикват емоционални и психологически проблеми. На този етап на терапията пациента трябва да се усъмни в проблема, да го направи хипотеза, да погледне на него от страни.

   Така че щом неадаптивните (негативните) мисли се идентифицират, терапевтът следва да поощри пациента към това да се отдалечи, отдели от тях на някаква „дистанция” и да се опита да обективизира своя проблем. Като за да помогне на клиента в това терапевтът може да му предложи да говори за себе си в трето лице, с което ще му помогне да види своите расъждения в по-обективна светлина. Обикновено осъзнаването на автоматизма на „лошата’’ мисъл, нейната неадаптивност и това, че тя предизвиква страдание става лесно, но трудно се оказва отблъскването, отстраняването на тази мисъл от Аза.

           III. Проверка на истинността на неадаптивната мисъл (оспорване).

   На този етап психотерапевта мотивира пациента към проверка на обосноваността (валидността) на неадаптивната мисъл. За тази цел се използват както когнитивни, така и поведенчески техники. Ако проверката от пациента на собствените неадаптивни мисли покаже, че те са необосновани, безпочвени, че те не се опират на обективната реалност, то възниква възможност да се избави от тези мисли. Пациентът почва да разбира, че дадените мисли са свързани с особеностите на неговия характер, възпитание, а не с реалните характеристики на средата, ситуацията.

  Проверката може да бъде когнитивна и поведенческа:

–         Когнитивна проверка (оспорване)-състои се в изучаване на логическото основание на всяка мисъл.

–         Поведенческа проверка (оспорване)-обикновено за тази цел се задава домашна работа, въпреки че често за терапевта и пациента е полезно да направят опит съвместно да сторят това.

          IV. Замяна на неадаптивните убеждения с адаптивни.

Харесва ли ви това? Споделете го :