Зрелост и кризи в зрелостта II

Биляна Стефанова - психолог от ВарнаПрофесионалния път на личността преминава през различни стадии ;

  • на подготовка-детството и юношеството са време на подготовка за професионална дейност-избор, компетентност, умения , знания-извършващи се т.нар. центрове за професионално ориентиране или  от кариерни консултанти.
  • на израстване и утвърждаване – в професията , която сме избрали ;
  • на съхраняване на достигнатото;
  •  на спад и прекратяване на професионалната дейност поради намаляване на физическите и духовните сили.

 

  Чрез професионалната дейност личността задоволява много от базовите си потребности, които се явяват като необходима основа за дотигане на потребността от принадлежност и любов, която според Ериксън се явява основна за стадия на ранната зрялост.

  • ранна зрялост(интимност срещу изолация-20-25г.)-като тук под терминът „интимност” Ериксън изразява съкровеността на чувствата, които Азът изпитва към близките други. Интимността е също и способност” да се слее в едно собствената идентичност с идентичността на другия човек, без опасението, че може да се загуби нещо от себе си” Според Ериксън тази идентичност е условието за изграждането на брачните отношения. Постигането на интимността е възможно само,ако индивидът е достигнал Его идентичността. Юношеската любов може да бъде опит за проверяване на собствената идентичност, което изисква присъствието на другия за достигането на тази увереност. Но когато индивидът е достигнал Его идентичността, тогава любовта е насочена към утвърждаването на другия, без да загуби нищо от себе си. Главната опасност на този стадий е свързана със „себе погълнатостта”. Неспособността да се създадат отношения на близост и доверие може да доведе до отчуждение и самота. Страхът от интимността и преживяването и като заплаха може да помогне за изолираността. Неизградените интимни отношения разрушават доверието и превръщат другите в обект на манипулиране. Положителното разрешаване на дилемата интимност-изолация е дело на любовта-способността да се вярва на себе си и другия, да се съхрани верността даже ако е необходимо само отричане. Така любовта освен романтичните и еротични мисли, които я изпълват, придобива своята същност-превръща се в любов грижа, в отговорност за другия, която може да бъде подходяща и желана основа за изграждането на брачните отношения и създаването на семейство.

  Семейството представлява една от универсалните форми на заедност, което също има собствен цикъл на развитие: отделяне- завършващо с независимост от родителите, изграждане на собствена семейна връзка, раждане и отглеждане на децата, отделяне на децата.

  Семейството води до развитие и изменения в идентичността. Благодарение на него Азът се идентифицира със съпружеската и родителската роля, което е нещо ново за индивида.

 Като този преход към родителството е белязан от редица събития, основните от които са:

  • изменения на образа на собствения живот и самооценка;
  • изменения на задълженията и отговорностите ;
  • изменения в очакванията;
  • изменения на отношенията с значимите други-близки, роднини, приятели;
  • приемане на новата роля и на очакванията и задълженията произтичащи от нея.

Някои от тези събития могат да бъдат източник на радост и удоволствие за някои личности, като това се определя основно от степента на развитие на идентичността им, дали те са достигнали  необходимото ниво на зрялост и са готови да създадат брачни отношения, семейство, деца, дали са направили правилния избор на партньор в живота, професия,семейния модел, тяхната ценностна с-ма, идеали , мечти…

 Понякога , пък и напоследък доста често семейните отношения се превръщат в траен източник на разочарование, болка, неудовлетвореност.

Привлекателността и доверието изчезват и двойката решава да се раздели,като напоследък разделите се улесняват и от липсата на брак, а наличието само на съжителство. Пък и вече младото поколение се е разделило поне отчасти с закостенелите разбирания на своите родители според, които един брак дори и да не върви родителите си остават заедно до дълбоки старини.

  Самия развод се изразява като последователност от раздели-емоционална, физическа, духовна, които се преживяват с чувства на депресия, самосъжаление, вина , разкаяние, страх.

  Преминаването през развода вкл. следните стадии, които са характерни и за разделите при двойки, които съжителстват и без брак:

  • стадий преди решението;
  • стадий на решението;
  • стадий на преговаряне;
  • стадий на приключване и помирение.

 Идва и етапа на посрещане на развода, няма как.

Развода може да се преживее с няколко драматични емоции и изменения :

  • отричане;
  • загуба и депресия;
  • гняв и облекчение;
  • преосмисляне на жизнения стил и идентичност;
  • постигане на ново равнище на функциониране.

 Емоции, които съпътстват раздялата, обикновено се наблюдават и при двамата партньора в една или друга степен, независимо от това кой е взел решението за раздялата и кой е по-потърпевшия.

  Раздялата или развода са свързани и с много проблеми с които личността трябва да се справи:

  • трябва да се приеме, че загубата на тази връзка е реалност;
  • загуба на себеуважение;
  • неуспех, пропадане, отхвърляне, изоставяне;
  • гняв;
  • контрол върху гнева;
  • загуба на приятелство и поддръжка;
  • страх от отхвърляне или забравяне от приятели;
  • загуба на статус и роля;
  • вина;
  • загуба на поддръжка от близки;
  • притеснение относно преживяването на децата;
  • притеснение от обвинение;
  • тревожност от това как ще бъде приет в новата роля;
  • съмнение в себе си;
  • объркване за това кое е добро и зло.

Всички тези проблеми са тежки за осъзнаване, пък камо ли за решаване, но ако личността е достигнала своята зрялост и са налице необходимите условия за справяне, справянето с последиците от развода се оказва много  по-лесно,ако съществуват:

  • независими доходи;
  • социални поддръжки;-междуличностни отношения, които са различни от предишните;
  • умения да се наслаждаваш от това да си сам;
  • гъвкавост.

  Една от най-трудните задачи при раздялата е наистина другият да бъде оставен свободно да си отиде.

  Това изисква:

  • да се приеме истината, че аз не мога да притежавам другия;
  • сбогуване с пристрастяването;
  • да се осъзнае, че удовлетворението, което съм получавал, е било привилегия на живота, а не право;
  • да се изгради нова връзка със съзнанието, че това също може да е нетрайно и че не е задължително веднага да се появи щастието.

 Кризата при преживяването на раздялата е съпроводена с някои типични ирационални мисли:” Завинаги ще бъда сам”; „ Вече е късно да започна всичко отначало”;” Можех да не допусна да се случи това”.-все мисли водещи до отчаяние, затваряне в себе си и самосъжаление.

Но въпреки всичко живота продължава и човек докато е жив трябва да диша и да се бори,като част от борбата в този момент може да бъде именно ограничаването на ирационалните мисли чрез:

  • замяната им с рационални мисли, допускане на друго разбиране;
  • изследване и довеждане до абсурд на ирационалните мисли;
  • окончателно сбогуване-казване на „последно сбогом „ на всички останали от другия неща-снимки, писма, вещи.

Техники , които са част от когнитивно –поведенческата терапия и вършат чудесна работа.

  В този период се появяват и някои от кризите, които са свързани с първите загатвания на упадъка на жизнените сили и постепенно  отиващата си младост, неосъществени жизнени планове, разбит живот..което може да тласне към отчаяние и безнадежност. Но като цяло периодът на средната зрялост-това е време на самоосъществяване, връх на жизнената реализация, на открит смисъл.

Към трета част

Харесва ли ви това? Споделете го :

Сайта използва бисквитки,за да персонализира информацията на сайта за вас. За повече информация

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close