Зрелост и кризи в зрелостта II

Биляна Стефанова - психолог от ВарнаПрофесионалния път на личността преминава през различни стадии ;

  • на подготовка-детството и юношеството са време на подготовка за професионална дейност-избор, компетентност, умения , знания-извършващи се т.нар. центрове за професионално ориентиране или  от кариерни консултанти.
  • на израстване и утвърждаване – в професията , която сме избрали ;
  • на съхраняване на достигнатото;
  •  на спад и прекратяване на професионалната дейност поради намаляване на физическите и духовните сили.

 

  Чрез професионалната дейност личността задоволява много от базовите си потребности, които се явяват като необходима основа за дотигане на потребността от принадлежност и любов, която според Ериксън се явява основна за стадия на ранната зрялост.

  • ранна зрялост(интимност срещу изолация-20-25г.)-като тук под терминът „интимност” Ериксън изразява съкровеността на чувствата, които Азът изпитва към близките други. Интимността е също и способност” да се слее в едно собствената идентичност с идентичността на другия човек, без опасението, че може да се загуби нещо от себе си” Според Ериксън тази идентичност е условието за изграждането на брачните отношения. Постигането на интимността е възможно само,ако индивидът е достигнал Его идентичността. Юношеската любов може да бъде опит за проверяване на собствената идентичност, което изисква присъствието на другия за достигането на тази увереност. Но когато индивидът е достигнал Его идентичността, тогава любовта е насочена към утвърждаването на другия, без да загуби нищо от себе си. Главната опасност на този стадий е свързана със „себе погълнатостта”. Неспособността да се създадат отношения на близост и доверие може да доведе до отчуждение и самота. Страхът от интимността и преживяването и като заплаха може да помогне за изолираността. Неизградените интимни отношения разрушават доверието и превръщат другите в обект на манипулиране. Положителното разрешаване на дилемата интимност-изолация е дело на любовта-способността да се вярва на себе си и другия, да се съхрани верността даже ако е необходимо само отричане. Така любовта освен романтичните и еротични мисли, които я изпълват, придобива своята същност-превръща се в любов грижа, в отговорност за другия, която може да бъде подходяща и желана основа за изграждането на брачните отношения и създаването на семейство.

  Семейството представлява една от универсалните форми на заедност, което също има собствен цикъл на развитие: отделяне- завършващо с независимост от родителите, изграждане на собствена семейна връзка, раждане и отглеждане на децата, отделяне на децата.

  Семейството води до развитие и изменения в идентичността. Благодарение на него Азът се идентифицира със съпружеската и родителската роля, което е нещо ново за индивида.

 Като този преход към родителството е белязан от редица събития, основните от които са:

  • изменения на образа на собствения живот и самооценка;
  • изменения на задълженията и отговорностите ;
  • изменения в очакванията;
  • изменения на отношенията с значимите други-близки, роднини, приятели;
  • приемане на новата роля и на очакванията и задълженията произтичащи от нея.

Някои от тези събития могат да бъдат източник на радост и удоволствие за някои личности, като това се определя основно от степента на развитие на идентичността им, дали те са достигнали  необходимото ниво на зрялост и са готови да създадат брачни отношения, семейство, деца, дали са направили правилния избор на партньор в живота, професия,семейния модел, тяхната ценностна с-ма, идеали , мечти…

 Понякога , пък и напоследък доста често семейните отношения се превръщат в траен източник на разочарование, болка, неудовлетвореност.

Привлекателността и доверието изчезват и двойката решава да се раздели,като напоследък разделите се улесняват и от липсата на брак, а наличието само на съжителство. Пък и вече младото поколение се е разделило поне отчасти с закостенелите разбирания на своите родители според, които един брак дори и да не върви родителите си остават заедно до дълбоки старини.

  Самия развод се изразява като последователност от раздели-емоционална, физическа, духовна, които се преживяват с чувства на депресия, самосъжаление, вина , разкаяние, страх.

  Преминаването през развода вкл. следните стадии, които са характерни и за разделите при двойки, които съжителстват и без брак:

  • стадий преди решението;
  • стадий на решението;
  • стадий на преговаряне;
  • стадий на приключване и помирение.

 Идва и етапа на посрещане на развода, няма как.

Развода може да се преживее с няколко драматични емоции и изменения :

  • отричане;
  • загуба и депресия;
  • гняв и облекчение;
  • преосмисляне на жизнения стил и идентичност;
  • постигане на ново равнище на функциониране.

 Емоции, които съпътстват раздялата, обикновено се наблюдават и при двамата партньора в една или друга степен, независимо от това кой е взел решението за раздялата и кой е по-потърпевшия.

  Раздялата или развода са свързани и с много проблеми с които личността трябва да се справи:

  • трябва да се приеме, че загубата на тази връзка е реалност;
  • загуба на себеуважение;
  • неуспех, пропадане, отхвърляне, изоставяне;
  • гняв;
  • контрол върху гнева;
  • загуба на приятелство и поддръжка;
  • страх от отхвърляне или забравяне от приятели;
  • загуба на статус и роля;
  • вина;
  • загуба на поддръжка от близки;
  • притеснение относно преживяването на децата;
  • притеснение от обвинение;
  • тревожност от това как ще бъде приет в новата роля;
  • съмнение в себе си;
  • объркване за това кое е добро и зло.

Всички тези проблеми са тежки за осъзнаване, пък камо ли за решаване, но ако личността е достигнала своята зрялост и са налице необходимите условия за справяне, справянето с последиците от развода се оказва много  по-лесно,ако съществуват:

  • независими доходи;
  • социални поддръжки;-междуличностни отношения, които са различни от предишните;
  • умения да се наслаждаваш от това да си сам;
  • гъвкавост.

  Една от най-трудните задачи при раздялата е наистина другият да бъде оставен свободно да си отиде.

  Това изисква:

  • да се приеме истината, че аз не мога да притежавам другия;
  • сбогуване с пристрастяването;
  • да се осъзнае, че удовлетворението, което съм получавал, е било привилегия на живота, а не право;
  • да се изгради нова връзка със съзнанието, че това също може да е нетрайно и че не е задължително веднага да се появи щастието.

 Кризата при преживяването на раздялата е съпроводена с някои типични ирационални мисли:” Завинаги ще бъда сам”; „ Вече е късно да започна всичко отначало”;” Можех да не допусна да се случи това”.-все мисли водещи до отчаяние, затваряне в себе си и самосъжаление.

Но въпреки всичко живота продължава и човек докато е жив трябва да диша и да се бори,като част от борбата в този момент може да бъде именно ограничаването на ирационалните мисли чрез:

  • замяната им с рационални мисли, допускане на друго разбиране;
  • изследване и довеждане до абсурд на ирационалните мисли;
  • окончателно сбогуване-казване на „последно сбогом „ на всички останали от другия неща-снимки, писма, вещи.

Техники , които са част от когнитивно –поведенческата терапия и вършат чудесна работа.

  В този период се появяват и някои от кризите, които са свързани с първите загатвания на упадъка на жизнените сили и постепенно  отиващата си младост, неосъществени жизнени планове, разбит живот..което може да тласне към отчаяние и безнадежност. Но като цяло периодът на средната зрялост-това е време на самоосъществяване, връх на жизнената реализация, на открит смисъл.

Към трета част

Харесва ли ви това? Споделете го :