Знай, че и това ще мине

Биляна Стефанова - психолог от ВарнаИмало някога две жаби, които паднали в един съд с каймак.

Жабите тутакси разбрали, че ще потънат: нямало как да изплуват или да се задържат дълго на повърхността на този каймак, гъст като плаващи пясъци. В началото двете жаби заритали в каймака, мъчейки се да стигнат до ръба на съда. Напразно, само шляпали на място и потъвали. Усещаaли, че става все по-трудно да излязат на повърхността и да си поемат дъх.

Едната от тях викнала: „Не мога повече. Няма как да изляза оттук. Не може да се плува в тази каша. Щом ще се мре, защо да удължавам страданието. Няма смисъл да умирам, изтощена от напразни усилия“.

И като казала това, престанала да рита с крака и тутакси потънала, буквално погълната от гъстата бяла каша.

Другата жаба, по-упорита или може би по-твърдоглава, си рекла: „Няма начин! Нищо не мога да направя, за да изляза оттук. И все пак въпреки близката смърт, предпочитам да се боря до последен дъх. Не искам да умра и секунда преди да е дошъл часът ми“.

И продължила да рита и да шляпа с часове все на едно място, без да напредва нито със сантиметър.

Но скоро от това шляпане в каймака, от биенето и ритането той станал на масло.

Изненадана, жабата скокнала, плъзнала се по него и стигнала до ръба на съда. Така се върнала у дома, квакайки весело.

Харесва ли ви това? Споделете го :