Да бъдем добри

 

Да бъдем добри-Биляна Стефанова-психолог-Варна

 

  Откъде идва добротата и любовта на хората към другите? Лесно ли е да сме добри? Дълъг ли е пътят, който трябва да извървим, за да бъдем добри?

 Във всеки човек потенциално е заложено да бъде добър и да се отнася с любов към другите хора. Преживяванията в живота ни са тези, които много често ни карат да пренебрегваме себе си, поставяйки другите на първо място. Защо? Защото погрешно така са ни учили, че това е да си добър. Да – помагайте, разбирайте, обичайте другите, но съхранете първо себе си. Защото, ако вие не съхраните себе си – какво ще дадете на другите около вас? За да дадем доброта, любов и щастие, ние трябва да ги имаме.

Откъде започва всичко? – От любовта към теб самия.

За да бъдеш добър и да се отнасяш с любов към другите, трябва да си се научил първо да обичаш себе си и да бъдеш добър с теб.

Какво означава това?

  • Да поставяш себе си приоритетно на първо място през по-голямата част от времето;
  • Да харесваш и обичаш себе си, такъв какъвто си, със своите силни и слаби страни;
  • Да познаваш и вярваш в своите способности, знания и умения;
  • Да удовлетворяваш своите потребности и желания;
  • Да си позволяваш да чувстваш нещата така, както ги усещаш;
  • Да изразяваш мнения, емоции и чувства, без да се притесняваш от мнението на другите;
  • Да умееш да вземаш решения и да ги прилагаш в действие, съобразено със своите виждания и усещания за нещата и събитията в живота си;
  • Да умееш да поставяш граници спрямо другите, когато се налага, по възможно най-приемливия начин.

  Живеейки собствения си живот, човек се чувства свободен, щастлив и удовлетворен. Тогава той с готовност раздава щастие и любов на хората край себе си, и то без усилия. Той е спокоен, уравновесен и гледа оптимистично, и положително на живота. Разглежда грешките си като опит, който е натрупал. Болките, които е понесъл, като изпитание на волята, силата и чувствата си. Вината, като част от миналото, появяваща се, само за да му помогне да провери правилността на решенията и действията си.
 Когато човек е в мир със себе си, когато се харесва и обича, той се чувства спокоен, щастлив, удовлетворен и в равновесие със себе си, и околните. Именно тогава той може да приеме другите такива каквито са, с техните възгледи и привички, и да се отнася към тях с разбиране и любов. Давайки им и от своето щастие, доброта и любов, защото ги има.

Биляна Стефанова

психолог Варна

Харесва ли ви това? Споделете го :