В търсене на мигновената наслада

Биляна Стефанова - психолог от Варна 

  Често пъти хората оприличават щастието с  насладата от нещо, което се случва в момента.

 Ако помолим някой да опише сцена с щастливи хора, мнозина ще си представят събиране, на което всички се смеят, забавляват или пият. Малко са тези, които биха описали мъж и жена с тяхното дете; съпружеска двойка, която отбелязва петдесетата годишнина от сватбата си; човек, вглъбен в книгата си, или хора, съсредоточени в извършването на важна работа.

„Толкова съм щастлив…“, възкликваме почти без да се замислим, когато постигнем това, което сме искали, или когато ни се случи нещо приятно.

 И все пак забавленията не създават щастие, защото – както се случва с всяко развлечение – още щом приключат, удоволствието от тях се изчерпва и хората, които преди това са се чувствали изгубени и несретни, установяват, че отново са без посока и нещастни. Подобно на хората, пристрастени към успеха, някои от тези индивиди стават зависими от преследването на удоволствието. Решават, че ако не са напълно щастливи, то е, защото все още не са се насладили на някои удоволствия, в резултат на което хедонизмът им се превръща в своеобразно бягство.

 Няма нужда да пояснявам, че този подход не само не ни приближава към щастието, но и представлява заплаха за него. Заблудата, че мигновената наслада е синоним на щастието, кара много хора да вярват, че понеже не можем винаги да се наслаждаваме на ставащото, щастието съществува единствено в мимолетните мигове на удоволствие.

 Хорхе Букай

Харесва ли ви това? Споделете го :
сподели във фейсбук